Контейнери на смъртта

— Това беше голямо постижение на информационната мрежа на нашата компания. Благодарение на това тя монополизира проекта и получи напълно четирите милиарда, отпуснати за изследванията и разработката му. Но информацията не се получава само от консултантите. Сред служещите в УНО военни изобщо има много запалени привърженици на нашето, японското оръжие, особено в Центъра за технически изследвания. Ние ги посещаваме всеки ден. Те ни посрещат на драго сърце, а и ние не ходим при тях с празни ръце.

— Какво значи „не ходим с празни ръце“?

— Всички представители на търговската фирма „Кокубу шоджи“ в различни страни по света имат задачата да събират военна информация. Не, разбира се, те не се занимават с шпионаж. Просто събират публикуваните там статии по военни въпроси или брошури за вътрешно ползване и ги дават на специалисти, за да бъдат преведени. Разбира се, УНО има във всичките ни задгранични посолства свои „военни аташета в цивилно облекло“, на които е възложено да събират военна информация, но те имат други канали. Частната компания има възможност да завързва приятелски отношения със запасни офицери и да купува от тях сведения срещу парично заплащане. Тези преводи от чужди езици са хубав подарък за Центъра. А за да ни се отблагодарят, те ни подхвърлят някаква новост от рода на проекта CCV. Според принципа „ти на мене, аз на тебе“.

— Интересно. А как се осъществява този принцип? — заинтересува се Хирано.

— Това не е много сложно. Най-различни обеди, вечери, срещи, инструктажи през периода, когато се съставя държавният бюджет, и най-после заседанията на секциите …

— Какви са тези секции?

— Те са нещо като семинари по различните видове оръжия и военна техника. Например секции по лекото оръжие, по артилерията, по бойните припаси, по танковете, по средствата за отбрана срещу подводници и мини. А семинарът по подводни апарати, да речем, от своя страна се разделя на няколко по-малки секции. В петата му секция се разработват хидролокатори за откриване на подводни лодки. Почти всичкото най-ново оръжие е снабдено с електроника.

— Колко са всички секции?

Мишима се замисли:

— Сигурно ще се съберат трийсетина.

— Къде стават заседанията?

— Главно в ресторантите с японска кухня в района на Акасака.

— Чудесно измислено! — изуми се Хирано. — Изучаване на военната техника в ресторантите на Акасака? Браво!

Макар и да се отклониха от разговора за Мацуока, новата тема също беше интересна за Хирано.

— Тези срещи само се наричат „семинари“, а всъщност не са нищо друго освен поводи да бъдат облагодетелствувани сътрудниците на УНО, да бъдат подтикнати към увеличаване на кредитите за покупка на оръжие. Гощавка под формата на обучение. Производителите на оръжие са заинтересувани от орязване на кредитите за издръжка на военния контингент, а икономисаните по този начин суми да бъдат отпуснати за закупуване на оръжие.

— Но нали ако държавата иска да запази военните си кадри, не е в неин интерес да намалява заплатите им! — учуди се Хирано.