Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Каквото и да си помислеха, той нямаше време за губене. След като вече ги бе открил, не възнамеряваше да им позволи да му се изплъзнат.
Появи се пред Трр-тулкож, застанал пред редица контейнери.
— Намерих ги — докладва старейшината на младия страж.
— Къде? — попита шепнешком Трр-тулкож, докато сверяваше номерата на контейнерите.
— През два кораба оттук. — Трр’т-рокик посочи с ръка. — Току-що се качиха като пътници на борда на „Верен слуга“. Малък кораб, само четири хексагона.
— Трябва да е снабдителен — каза Трр-тулкож. — Някаква представа накъде се насочва?
— Не — отвърна Трр’т-рокик. — Разговарях с тях, но…
— Разговарял си с тях? — прекъсна го Трр-тулкож. — Стоял си пред тях и те са те видели?
— Няма нищо страшно — не ме познаха — увери го Трр’т-рокик. — Проблемът е, че не успях да им науча имената.
— Това е абсолютно необходимо — запъна се Трр-тулкож. — Да имаш представа кога е стартът?
— Не, но няма да се бавят дълго. В контролната зала кипеше трескава активност.
Трр-тулкож кимна и се навъси.
— Какво пък, ще се постарая да се кача на борда преди това.
— Но борда на дхаа’ррски кораб? Не говориш сериозно.
— Това е зхиррзхиански кораб — поправи го Трр-тулкож. — Имаме обединено военно командване, забрави ли?
— Повярвай ми, на този кораб всички са дхаа’ррци. Инак защо според теб говорителят Цвв-панав ще прати агентите си там?
— Те ли са личните агенти на Цвв-панав? — намръщи се Трр-тулкож. — Сами ли го казаха?
— Не, но като се има предвид фактът, че той ги праща… Капитанът на кораба спомена, че лично е разговарял е Цвв-панав за тях.
Трр-тулкож размърда език.
— Знаех си, че говорителят е замесен в тази история. Знаех си го!
— Само че капитанът на кораба също не им знаеше имената. Всъщност, изглежда, никой на космодрума не ги познава.
— И какво предлагаш — да се откажем?
— Не — отвърна Трр’т-рокик. — Всъщност предлагам да качим резена на моя фссс-орган на борда на кораба.
— Да не си се побъркал? — Трр-тулкож чак подскочи.
— Не е изключено — рече примирително Трр’т-рокик. — Но това е единственият начин. Все някой на всичките осемнадесет свята трябва да знае кои са тези двамата. Един от нас трябва да е там, когато този някой произнесе имената им, и мисля, че това е само по моите възможности.
Трр-тулкож изплези ядно език.
— Това е напълно погрешна тактика. Тук аз съм протекторът. Аз съм този, когото са обучавали да поема подобни рискове.
— Този не можеш да го поемеш — посочи спокойно Трр’т-рокик. — Освен ако не си решил да се запишеш за войник при Дхаа’рр. А пък аз съм старейшина тук. Какво толкова могат да ми направят? Хайде, да не губим време.
Люкът на третия хексагон на „Верен слуга“ зееше широко отворен, а до рампата бе паркирана една товарна платформа с контейнери. Двама зхиррзхианци товареха контейнерите върху транспортната лента.
— Искам да провериш какво има в тези контейнери — прошепна Трр-тулкож.
— Ясно. — Трр’т-рокик се прехвърли за миг във вътрешността на контейнерите, после се върна.
— Двата най-горе съдържат оптронични части — докладва той. — В другите има медицински материали.
Трр-тулкож кимна.
— Май се отправят към военната зона.
— Кое там горе не е военна зона? — попита Трр’т-рокик, като потисна внезапно обзелия го страх. В края на краищата какво толкова можеха да му направят? — Как смяташ да качиш резена ми на кораба?
— Имам една идея — поколеба се Трр-тулкож. — Само че ще трябва да извадя резена от кутията. Ще бъде напълно лишен от защита. Можеш ли да го понесеш?
Трр’т-рокик изсумтя.
— Не че сега е кой знае колко защитен — припомни той на протектора.
— Въпросът е, че може да бъде повреден. Да се разложи, да го нападнат животни или насекоми, дори да бъде смачкан и изгорен. Но каквото и да му се случи, ти ще го почувстваш — до последната подробност.
Трр’т-рокик бе премислил отдавна всички тези възможности. Изброяването им не го успокои кой знае колко.
— Да свършваме с тази работа.
— Добре — рече Трр-тулкож. — Но ако промениш намерението си в някой момент…
— Казах да свършваме вече.
Трр-тулкож постави папката пред себе си и скрил ръка под нея, бръкна в кесията на колана си. Трр’т-рокик чу щракването от отварянето на малката кутия и почти веднага почувства топлина и неприятен натиск от пръстите на протектора. Натискът се промени, прерасна в задушаващо усещане, докато Трр-тулкож прехвърляше резена в шепата си.