Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Или пък въобще не са били тук? В такъв случай двамата с Трр-тулкож бяха на съвсем погрешна следа.
И изведнъж ги забеляза — крачеха право към рампата на следващия кораб, метнали на рамене военните си раници.
Само след миг Трр’т-рокик вече беше във входа на кораба, към който се насочваха двамата. Те бяха, несъмнено — зхиррзхианците, които, както видя с очите си, бяха отнесли в къщата на Трр-пификс-а откраднатия фссс-орган преди шест пълни обиколки.
По-високият от двамата забеляза Трр’т-рокик, когато се изкачиха на горния край на платформата, и нареди:
— Ей ти — старейшината!? Иди кажи на командира на кораба, че са пристигнали двама пасажери.
— Веднага — отвърна Трр’т-рокик, споходен от остра неприязън. Но пък какъв късмет да ги открие тук. — Мога ли да узная имената ви?
— Командирът знае кои сме — отвърна уклончиво единият. — Просто му кажи, че сме тук.
— Веднага — повтори Трр’т-рокик и преглътна разочарованието си, преди да се прехвърли в сивия свят. Номерът му не се получи, но поне можеше да съобщи на Трр-тулкож, че са тук.
Още не. Нямаше никакво съмнение, че двамата го бяха приели за един от свързочниците на кораба. Но ако не отнесеше съобщението на капитана, щяха да разберат, че не е такъв. И тогава той щеше да загази.
Всъщност предаването на съобщението би могло да му помогне в разкриването на имената им. След като изплува отново в света на светлината, той се отправи към предната част на кораба.
Не беше никак трудно да открие контролната зала, която се помещаваше в задния край на първия хексагон. В нея дванайсет зхиррзхианци проверяваха данните от различни монитори и подготвяха кораба за старт.
Трр’т-рокик ги огледа, споходен от мимолетното съжаление, че синът му, Трр-мезаз, бе предпочел кариерата на корабен воин, вместо да стане пехотинец. Трябваше да открие кой е капитанът, но нямаше никакъв начин да се ориентира по отличията по униформите. Логично беше да предположи, че капитанът ще е накичен с най-голям брой…
Един от войниците вдигна глава и го видя да се полюшва неуверено над тях.
— Да, какво има? — попита той.
Вероятно не беше капитанът, но и този щеше да свърши работа.
— Съобщение от входния люк — обърна се към него Трр’т-рокик. — Пасажерите пристигнаха.
— Какви пасажери? — погледна го намръщено зхиррзхианецът.
— Не зная — отвърна Трр’т-рокик. — Не си казаха имената.
— Всичко е наред, Трети, говорителят Цвв-панав ни ги праща — обади се друг зхиррзхианец от отсрещния край на стаята. Беше по-възрастен от първия и говореше властно и уверено. — Двама са, нали?
— Да, капитане — рече Трр’т-рокик, решил да рискува. — Но не си казаха имената.
— Няма нищо — успокои го капитанът на кораба. — Говорителят Цвв-панав също забрави да ми каже как се казват. Но аз знам кои са. Предайте им, че са настанени в четвърта кабина, втори хексагон — ще намина да ги видя след старта.
Трр’т-рокик се намръщи. Още един неуспех.
— Веднага — отвърна той.
— Какво? — кресна капитанът.
Трр’т-рокик замръзна, докато мислите му се гонеха бясно. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе объркал?
— А… исках да кажа, подчинявам се, капитане — поправи се той.
— Така е по-добре — изръмжа капитанът. — Как се казваш, старейшино?
— Ами… Цвв’т-рокик — побърза да импровизира Трр’т-рокик. — Дхаа’рр.
— Не е необходимо да ми поясняваш, че си Дхаа’рр, благодаря ти. Инак едва ли щеше да си на борда на този кораб. Нека ти кажа нещо, Цвв’т-рокик: на боен кораб, дори със снабдителни функции, какъвто е „Верен слуга“, родовите връзки не значат много. Забравиш ли още веднъж за военната дисциплина и правилното обръщение, връщаш се в родовия си храм, където можеш да се развяваш на вятъра и да се измъчваш от скука и безделие колкото ти душа иска. Ясно ли е?
— Да, капитане — отвърна смирено Трр’т-рокик.
— Хубаво. А сега тръгвай.
— Подчинявам се, капитане — побърза да каже Трр’т-рокик и изчезна, почти усещайки в устата си вкуса на преживяното унижение.
Появи се отново при входния люк. Двамата пасажери чакаха, положили раниците в краката си; на лицата им се четеше нарастващо нетърпение.
— Капитанът ви приветства с добре дошли — рече им той. — Разквартирувани сте в четвърта кабина, втори хексагон, и той ще мине да ви види по-късно.
— Чудесно — отвърна по-високият. — Това накъде е?
Трр’т-рокик нямаше никаква представа, но за щастие бе предвидил този въпрос. Миг след като достави съобщението, той се гмурна в сивия свят. Ако имаше късмет, двамата щяха да си помислят, че не е чул въпроса и е тръгнал по друга задача.