Пътят на кралете (том I)

Щом никой не предложи на Тоок ново питие, той неохотно се изсипа от стола, махна на Сет да го последва и излезе от кръчмата. Улицата беше тъмна. Желязна сила имаше истински градски площад, няколкостотин къщи и цели три кръчми. Това беше едва ли не метрополис за мащабите на страната Бав — тази малка, обикновено пренебрегвана ивица земя току на север от планините край Силнасен. На теория това беше част от Я Кевед, но дори и тукашният върховен принц гледаше да стои по-далеко.

Сет следваше господаря си по улиците към най-бедния квартал. Тоок беше твърде стиснат, та да наеме стая в хубавата или поне в приличната част на някой град. Сет погледна през рамо и си пожела вече да е изгряла Втората сестра — на изток я наричаха Номон — та да има малко повече светлина.

Пияният Тоок се препъна, после падна на улицата. Сет въздъхна. Нямаше да е първата нощ, в която мъкне господаря към постелята у дома. Коленичи да го вдигне.

Застина. Нещо топло се стичаше под тялото на господаря му. Едва тогава забеляза ножа в шията на Тоок.

Сет веднага застана нащрек, защото от уличката се промъкнаха шайка разбойници. Единият вдигна ръка, в която на звездната светлина проблесна нож, и се подготви да го хвърли по Сет. Сет се напрегна. В кесията на Тоок имаше заредени сфери, от които той можеше да приеме светлина.

— Чакайте — прошепна друг разбойник.

Мъжът с ножа спря. Другарят му приближи и огледа Сет.

— Този е шин. Няма да нарани и кремлинг.

Останалите издърпаха трупа в уличката. Онзи с ножа пак замахна.

— Все пак може да вика.

— Защо не вика тогава? Ой ти казва, безобидни са. Почти като паршите. Може да го продадем.

— Може би. Той е уплашен. Глей го.

— Ела насам — рече първият разбойник и махна на Сет да се приближи.

Той се подчини и влезе в уличката, внезапно осветена от сферите във вече отворената от разбойниците кесия на Тоок.

— В името на Келек — рече разбойникът — не си струваше труда. Шепа чипове и две марки, няма и един броам у тоя.

— Ой ти казва — настоя първият. — Можем да продадем тоя приятел като роб. Хората обичат шинските слуги.

— Той е просто дете.

— Ами. Те всичките така си изглеждат. Ей, кво имаме тука? — мъжът измъкна едно проблясващо камъче с размера на сфера от ръката на разбойника, който броеше парите. Беше съвсем обикновено, просто парче скала с няколко кварцови кристалчета и ръждива желязна жилка от едната страна. — Това пък какво е?

— Нищо не струва — каза някой.

— Длъжен съм да Ви осведомя — тихо продума Сет — че Вие държите моя Клетвен камък. Докато той е във Ваше притежание, Вие сте мой господар.

— Какво? — рече един от разбойниците и стана.