Пътят на кралете (том I)

Тъпчо се начумери.

— Ама той е вашият бог. Разбираш ли? Името му свещено ли е? И не бива никога да се изговаря?

Чужденците бяха толкова глупави. Разбира се, че Ну Ралик беше техният бог, но човек винаги се преструваше, че не е. Вун Макак — неговият по-млад и злобен брат — трябваше да се прилъже и да мисли, че обожават него, иначе ревнуваше. За тези неща беше безопасно да се говори само в свещените пещери.

— Кълна се във Вун Макак — натърти Ишик. — Нека ме наблюдава и да ме прокълне, ако пожелае. Търсих усърдно. Никакъв чужденец като споменатия от вас — с бяла коса, умна приказка и стреловидно лице — не е забелязан.

— Той понякога си боядисва косата — каза Мърморко. — И се преправя.

— Питах и за имената, които ми дадохте — отвърна Ишик. — Никой не го е виждал. Сега аз вероятно мога да ви намеря риба, която да го открие — Ишик почеса наболата си брада. — Обзалагам се, че един къс корт може да свърши работа. Но ще ми отнеме време да намеря такава риба.

Тримата го изгледаха.

— Може и да има нещо в тези риби, знаете ли — обади се Тъпчо.

— Суеверие — рече Мърморко. — Ти все търсиш суеверията, Вао.

Вао не беше името на мъжа; Ишик беше сигурен, че ползват фалшиви имена. Затова им беше измислил свои. Щом те му дават фалшиви имена и той ще им го върне.

— Ами ти, Темоо? — тросна се Тъпчо. — Не можем да натрапваме нашите разбирания на…

— Господа — обади се Мислителят. Посочи Ишик, който още си сърбаше супата. Тримата заговориха на друг език и продължиха спора си.

Ишик ги слушаше с половин ухо и опитваше да определи какъв е този език. Не го биваше с езиците. За какво му бяха? Чуждите езици не помагат нито да ловиш риба, нито да я продаваш.

Той наистина търси техния човек. Много обикаля, посети много места около Чистото езеро. Това беше една от причините, поради която не му се щеше Маиб да го залови. Ще му се наложи да уседне, а това не е добро за риболова. Поне на редките риби.

Не си направи труда да разсъждава защо търсят този Хойд, който и да беше той. Чужденците все търсеха нещо, което не могат да имат. Ишик се облегна и провеси пръстите на краката си във водата. Така беше добре. Накрая чужденците свършиха спора. Дадоха му още напътствия и една кесия със сфери и нагазиха водата.

Като повечето чужденци, и тези носеха яки ботуши чак до коленете. Пляскаха във водата към входа. Ишик ги последва, помаха на Маиб и си прибра ведрата. Щеше да се върне по-късно за вечеря.

Може би трябва да се оставя да ме хване, помисли Ишик, пристъпи навън под слънчевата светлина и облекчено въздъхна. Ну Ралик ми е свидетел, че остарявам. Може пък да е хубаво да си почина.

Неговите странници цапаха нататък в езерото. Мърморко беше последен. Изглеждаше много недоволен.