Петдесет нюанса сиво

- Всъщност го казах на шега.

- Сега вече нищо не разбирам.

Много търпеливо й обясних какво бях написала в мейла, без да издавам нищо друго.

- И си мислила, че ще ти отговори по мейла? -Да.

- Но той не отговаря, а се появява тук. -Да.

- Мога да ти кажа само едно тоя сериозно си е паднал по теб. Крисчън да си падне по мен? Пълен абсурд.

Просто беше дошъл на лов за нова играчка. Удобна нова играчка, която да закове на кревата и да си играе с нея на игри, които никак не можех да определя дори като човешки. Сърцето ми се сви. Това беше горчивата истина.

- Дойде да ме чука, това е.

- А някои казват, че романтиката била изчезнала каза много тихо Кейт и ме погледна ужасена. Бях успяла да я шокирам. Не мислех, че такова нещо изобщо е възможно. Свих рамене извинително.

- Той използва секса като оръжие.

- Да те чука, за да си негова? Тя поклати недоволно глава. Усетих как се изчервявам. Как го каза право в целта! Катрин Кавана с Пулицър за журналистика.

- Не разбирам, Ана. Ти просто му позволяваш да правите секс, така ли?

- Не, Кейт, ние не правим секс, не правим любов, ние се чукаме... според неговата терминология. Той не прави любов, не прави нищо свързано с любов.

- Знаех си, че има нещо странно в него. Просто го е страх от обвързване.

Кимнах. Но не беше така. Нямаше проблеми с обвързване, още по-малко с връзване. Напротив. Вътрешно се раздирах от колебание. Исках да й кажа всичко, всичко за онази стая на болката, за този странен, малко луд и много тъжен мъж и исках тя да ми каже да го забравя, да ме спре преди да съм се превърнала в кръгъл идиот пред него, да ме отърве от илюзиите ми.

- Мисля, че цялата тази работа ми дойде малко в повече казах. Това бе възможно най-мекото обяснение за състоянието ми, но не исках да говорим повече за него. Попитах я за Елиът.

Само при споменаването на името му цялото й изражение, тялото й, всичко в нея оживя. Грееше с някаква вътрешна светлина, която пращаше към мен с топлата си усмивка.

- Ще дойде в събота да ни помогне да натоварим! Да, беше яко лапнала. Усетих онова добре познато пощипване от ревност, дори завист. Кейт си бе намерила нормален мъж, който я правеше щастлива.

Прегърнах я.

- О, забравих да ти кажа. Баща ти се обади, докато беше... заета. Боб нещо е пострадал и няма да успеят да дойдат с майка ти за дипломирането. Но баща ти ще е тук в четвъртък. Иска да му се обадиш.

- О, защо майка не ми каза нищо? Боб наред ли е?

- Да. Обади й се сутринта. Сега е доста късно, сигурно са си легнали.

Благодаря, Кейт. Вече съм наред. Ще се обадя и на Рей сутринта. Мисля да си лягам.

Тя се усмихна, но в ъгълчетата на усмивката й видях мънички бръчици от безпокойство. След като тя излезе, седнах и препрочетох договора. Водех бележките си отделно. Не бяха никак малко. Пуснах компютъра, готова да отговоря.

В кутията имаше имейл от Крисчън.