Последният довод на кралете [bg]

Очарователна история, но ако си мислиш, че най-алчните мъже на Съюза просто ще ти повярват ей така и ще дадат короната на когото казваш, значи много се лъжеш, без значение дали простолюдието се подмокря при споменаването на Лутар, или не. Лорд Ишър за пръв път се изправи на крака. Представляваше величествена гледка с блестящите по огърлицата му камъни.

— Аз напълно вярвам — провикна се той, — че човекът, известен като полковник Джизал дан Лутар, е син на покойния крал Гуслав V! — Глокта зяпна от изненада. И очевидно мнението му се споделяше от мнозинството в тази зала. — Убеден съм също така, че неговите безпримерни лични качества и постижения както в Съюза, така и отвъд пределите му го правят идеален кандидат за трона! — От балкона се разнесе поредният бурен смях, но Ишър не му обърна внимание. — Лутар има сърдечната подкрепа както на моя глас, така и на онези, които са склонни да подкрепят мен.

Ако очите на Лутар изскочеха една идея повече, щяха да изпаднат от главата му. И можеш ли го вини за това? Един от представителите на Уестпорт стана.

— Съветниците от Уестпорт гласуват единодушно за Лутар! — обяви той с напевния си стириянски акцент. — Син и наследник на крал Гуслав V!

През няколко реда зад него, друг благородник скочи на крака. Погледна нервно към Глокта и веднага отмести очи. Беше не кой да е, а лорд Ингълстад. Ах, ти, лъжливо нищожество, какви си ги намислил, а?

— Гласувам за Лутар! — извика той.

— Аз също, за Лутар! — Беше Уетърлант, а в погледа му под тежките клепачи не се четеше повече емоция, отколкото когато хранеше патиците в парка. По-добри предложения, а, господа? Или по-сериозни заплахи? Глокта погледна към Баяз. На устните му имаше бегла усмивка при вида на все повече от заседателите в камарата, които ставаха на крака, за да изразят подкрепата си за така наречения син на Гуслав V. Междувременно скандиранията на тълпата продължаваха да нахлуват през вратите.