Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Ще готвиш салата? — попита той разтревожено.
— Приготвям салата от спанак и червено зеле с печени кестени и сирене „Горгонзола“. Не мога да повярвам, че Мак поръча да му доставят „Горгонзола“, след като миналата седмица му споменах, че ми иска да си купя малко.
— Не забравяй, че Мак си пада по теб.
— Страхотен късмет е, че човек, който може да ми достави „Горгонзола“, си пада по мен. Доктор Уолъс каза, че имам нужда от желязо. А спанакът е богат на него — поясни Рийс, а като го погледна, видя уплашеното му изражение и се засмя. — Ти си голямо момче. Ако не харесаш салатата, не си длъжен да я ядеш.
— Дадено. Как мина при доктора?
— Много е внимателен и е невъзможно да спориш с него. Смята, че съм поизтощена и леко анемична, но иначе съм добре. Лекарите са ми омръзнали до смърт, но прегледът мина по-добре, отколкото очаквах. А когато се отбих в магазина за алкохол, Джеф спомена, че шерифът идвал с копие от скицата.
— Да, и аз го чух. Джеф каза ли ти за Пенелопе Крус?
Рийс се усмихна.
— Да. Шерифът изпратил копие и в ресторанта на Джоуни, но никой не я позна.
— Ти да не би да очакваше да я познаят?
— Не знам какво очаквах. Предполагам, че дълбоко в себе си таях надеждата някой да я види и да възкликне: „Я, това е Сали Джоунс, която живее на изток от града. Напоследък си има доста проблеми с гадния си съпруг.“ След което шерифът да арестува проклетия съпруг и всичко да приключи.
— Чудесен сценарий.
— В известно отношение. Както и да е, довърших книгата ти. Радвам се, че не погреба Джак жив.
— И той се радва.
Рийс се засмя.
— Обзалагам се. Харесва ми, че не го идеализираш. Много човечен и весел, и готов да се провали, но смятам, че Лия ще му помогне да се превърне в истински добър мъж. А и я остави да победи лошите. Според мен това беше чудесно.
— Радвам се, че ти харесва.
— О, да, много. Дори си купих следващата ти книга — „Кръвни връзки“ — гордо му съобщи тя, после видя, че леко се намръщи. — Какво?
— Книгата е… има доста насилие. Може да не ти хареса.
— Защото съм преживяла подобно насилие лично?
— Може да ти напомни прекалено много неща.
— Ако ми се отрази зле, ще я зарежа. Ти пък можеш да зарежеш салатата от спанак — усмихна се тя, като отиде да нагледа печеното. — Всичко върви по график. Защо не запалиш свещите и не отвориш виното?
— Добре.
— Е, какво те увлече днес?
— Да ме увлече?
— Когато дойдох, каза, че си се увлякъл.
— А, да — кимна Броуди и запали тъмносините свещи, които Рийс бе донесла. — Работа.
— Значи книгата ти върви добре?
— Да — потвърди, докато вадеше виното от хладилника. — Денят мина доста добре.
— Но не искаш да говориш за това.
Броуди затърси тирбушон, но Рийс му подаде онзи, който бе донесла.
— За кое?
— За книгата ти.
Той се замисли, докато отваряше виното. Рийс добави още спанак в тигана.
— Възнамерявах да я убия. Вероятно си спомняш, че ти споменах за плана си онзи ден на пътеката.
— Да, помня. Каза, че убиецът ще я отведе горе и ще я бутне от скалата.
— Точно така. И той се опита. Нарани я, измъчи я, но не успя да я бутне от скалата, както възнамеряваше.
— Избяга ли му?
— Не. Скочи сама.
Рийс го изгледа учудено.
— Скочи?
Броуди нямаше навика да говори за работата си с никого. Дори се дразнеше, когато започнеха да му задават въпроси. Но сега откри, че искаше да разкаже всичко на Рийс и да види реакцията й.
— Вали силен дъжд. Пътеката е мокра и кална. Тя е ранена, кракът й кърви. И е горе сама с него. Няма кой да й помогне. Не може да му избяга. Той е по-силен и по-бърз. И напълно откачен. Затова тя скача. Смятах, че все пак ще умре. Не планирах да изкара дори до осма глава. Но се оказа, че греша.
Рийс мълчаливо заля салатата със соса, който бе приготвила предварително.
— По-силна е, отколкото си мислех, когато я срещнах за първи път. Притежава невероятна воля и желание да оцелее. Скача във водата, защото знае, че това е единствената й възможност, и предпочита да умре, когато се опитва да оживее. Не иска да му се остави да я убие. И се бори във водата. Реката се опитва да я погълне, но тя се измъква.
— Да — съгласи се Рийс. — Без съмнение, силна.
— Тя не се смята за такава. Всъщност, изобщо не мисли, а просто действа. Уплашена е. Наранена. Самотна и измръзнала. Но е жива.
— Ще остане ли жива?
— Зависи от нея.
Рийс кимна. Подреди салатите в чиниите и ги посипа със сирене.
— Ще й се иска да се предаде, но се надявам да не го направи. Надявам се да победи. Ти… държиш ли на нея?
— В противен случай не бих прекарвал толкова много време в компанията й.