Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Извинете — припряно смотолеви Игор, — много бързам.
Но веднага се сепна и добави, за да не бъде груб:
— Бях на задание и сега началникът ме вика спешно да докладвам за него.
Усмивката на лицето на Женя угасна.
— Да, да — тъжно каза тя, — разбирам.
След два часа Гордеев повика в кабинета си всички служители, на които бе възложил да работят по случая с Фена.
— Ще започна с приятното — без усмивка каза той. — Току-що чух по радиото прогнозата за времето, до довечера при нас ще допълзи циклон от север, така че през нощта се очакват двайсетина градуса, а утре — двайсет и пет. През следващите дни ще се захлади.
Детективите дружно заръкопляскаха — жегата, която стигаше през деня до четирийсет градуса, май ужасно бе омръзнала на всички.
— А няма ли да има ураган, като миналата година? — поинтересува се Юра Коротков. — Защото бихме могли да определим срещи на всички известни ни мафиоти посред нощ под дървета, та така да ги изтребим по естествен път.
— Засега не са обещавали — кратко го информира полковникът. — Сега по случая с Фена. Колко души ще работят в помещението на клуба?
— Четирима, Виктор Алексеевич — докладва Коротков. — Клубът не е голям, може да побере не повече от сто души. Четирима оперативни работници ще са напълно достатъчни.
— Включително хората, които ще работят с видеокамерите, така ли?
— Не, техниката отделно. Четирима души само ще оглеждат посетителите.
— Добре. Да се надяваме това да е достатъчно. Как сте организирали преглеждането на заснетия материал?
— Виктор Алексеевич — отново подзе Коротков, но Житената питка го спря с нетърпелив жест с ръка.
— Но защо докладваш ти, а не Каменская? Нея съм назначил за старша по случая с Фена, затова искам да чуя нея.
Настя улови съчувствения поглед на Коротков, в който ясно се четеше: „Извинявай, приятелко, постарах се, направих каквото можах“. Гордеев за пръв път я бе назначил за старша, но Настя до последния момент се бе надявала все пак да не се стигне до административни мерки. Едно е да мислиш, да анализираш, да предлагаш версии и начини те да бъдат проверени и съвсем друго — да вземаш решения и да ги докладваш на ръководството. Дори на такова отдавна познато и любимо ръководство като полковник Гордеев по прякор Житената питка. Самата мисъл, че трябва в присъствието на други хора да се отчита пред началството, плашеше Настя до припадък. Ето защо тя предварително се бе разбрала с Коротков той да поеме тази тягостна за нея мисия. Но номерът им не успя — не можеш измами Житената питка.
— Утре сутринта ще дойде Евгения Рубцова и заедно с нас ще гледа видеозаписите — събрала сили, каза Настя. — Камерите са поставени така, че нито един човек, който се намира в клуба, няма да бъде пропуснат. Ако си имаме работа с истински фен, който редовно присъства на всяка изява на групата, Женя непременно ще го види и ще ни го покаже. Освен това всички лица, които ни се сторят подозрителни, ще останат под наш контрол и след като излязат от клуба.
— А ако тези лица са повече от четирима? — ехидно попита полковникът. — Ако довечера в „Протон“ срещнете шест или седем блондина с безумен блясък в очите?
— Ще бъдат извикани допълнителни сили от резерва — бързо се намеси Коротков. — Това е предвидено.
Гордеев хвърли убийствен поглед на своя заместник.
— Кой ще работи с Рубцова при прожекциите на видеозаписите?
— Лесников — отговори Настя. — Разбира се, и аз.
— А какво ще правят Доценко и Чеботаев? Или пак гледаш да свършиш всичко сама, на никого нищо да не възлагаш? Назначил съм те за старша, за да се учиш да разпределяш работата и да контролираш изпълнението й, а не за да запушваш всяка дупка със себе си.
Настя почувства как бузите й пламват. Не, неслучайно се страхуваше тя от публичните отчети. Едно е да докладваш на началника насаме и дори да изслушваш справедлива критика, това става само помежду ви, и съвсем друго — да те кастрят в присъствието на другите служители. Нима занапред винаги ще е така? Нима Житената питка е престанал да я щади, както я щадеше през всичките предишни години? Или може би днес е в лошо настроение? Пак добре, че Миша Доценко не е тук, спи вкъщи след денонощното си дежурство. Наистина, Андрей Чеботаев е тук, ей го там, мига ли мига с миглите си. Ах, тази Житена питка, ах, стар лисугер такъв, ами че той нарочно е захванал всичко това — за да й облекчи работата! Той познава слабото място на Настя — тя наистина не умее да поставя задачи и да изисква изпълняването им, по-лесно й е да свърши работата сама. Е, ами не може, не може да бъде надзирател! А някои използват това — като не им е възложено, няма и да ги питат. След тази тирада на Гордеев, насочена очевидно именно към Чеботаев, Андрей сам ще се старае да прави каквото трябва, а не да чака Настя да му нареди.