![Том 6 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/5/1/tom-6-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава и отровен ти стани
и умъртви кралицата си клета!
Така ли? Ще заровиш свойта радост
в земята с Хъмфри? Значи Маргарита
не ти е дала капчица отрада?
Тогаз вдигни му статуя и нея
боготвори, а моите портрети
раздай, да служат за кръчмарски фирми!
Затуй ли щях за малко да загина
по пътя за насам и затова ли
на два пъти противни ветрове
ме връщаха към родния ми бряг?
Не искаха ли вихрите пророци
да ме предпазят, да ми кажат с туй:
„Не слагай пръст в гнездо на скорпиони
Не стъпвай на враждебната им суша!“
Но аз тогава, глупава, проклинах
тез благи ветрове и този, който
от пещерите си ги беше пуснал,
и призовавах ги да духат само
към драгия за мен английски бряг
или да ме разбият о скалите!
Но не поиска бог Еол86 да стори
това злодейство и на теб остави
да станеш не след много мой убиец!
Отказваха талазите игриви
да ме погълнат, знаейки добре,
че ти на сушата ще ме удавиш
във тез сълзи, като море солени,
със свойта нелюбезност. А скалите
укриха в пясъците свойте зъби,
за да оставят твоето сърце,
по-кремъчно от тях, да ме разкъса
в двореца ти. На палубата горе,
додето пречеха ни ветровете
да приближим до острова, аз гледах
варовика на стръмния ви бряг
и щом смраченото небе открадна
от жадното ми зрение вида му,
аз снех от себе си едно безценно
огърлие — във форма на сърце,
с брилянти окръжено — и го хвърлих
към сушата. Морето го прие,
а аз си пожелах и ти, мой Хенри,
тъй мене да приемеш; и тогава
брегът ви се загуби сред мъглите
и аз на своите очи извиках
да тръгнат след сърцето ми и ядно
нарекох ги „замъглени гледала“,
защото погледът им бе изпуснал
вида на моя жаждан Албион!
А колко пъти само молих тоя
слуга на твоето непостоянство —
кажете, Съфък! — да поседне с мен
и да ме очарова, както нявга
Асканий очаровал е Дидона,
от страст обезумяла, с повестта
за подвизите славни на баща му
след гибелта на Троя87? И кажи ми:
Не съм ли аз безумна като нея?
Не си ли ти лъжлив като Енея?
О, смърт, ела, защото от това, че
съм още жива, моят Хенри плаче!
Шум отвън. Влизат Уорик, Солзбъри и тълпа граждани.
УОРИК
Говори се, велики господарю,
че Хъмфри Глостър е убит коварно
от кардинала Бофорт и от Съфък.
Народът като кошер без водач
се носи из града със гневен рев,
готов да отмъщава безразборно!
Едва успях да ги придумам първо
да чуят как и от какво умрял е.
КРАЛЯТ
Че той умрял е, туй е вярно, Уорик,
но от какво, Бог знае, Хенри — не.
Влез в стаята му, виж го и открий
причината за бързата му смърт!
УОРИК
Така ще сторя. Вий задръжте, татко,
туй гневно множество, дорде се върна.
Излизат: той — към задната стая88, а Солзбъри и Гражданите — навън.
КРАЛЯТ
О, Боже справедливи, прогони
от мене мисълта, че Хъмфри бил е
с насилие ограбен от живот!
Ако се лъжа, Господи, прости ми,
защото ти един си съдник наш!
О, как бих искал със безброй целувки
да стопля устните му, да залея
лика му с океан солени сълзи,
на глухия му труп да кажа колко
обичах го, със пръсти да почувствам
безчувствената негова ръка;
но обред ще е туй студен и празен,
и мойта мъка само ще порасне
от гледката на мъртвия му лик!
Уорик разтваря завесата на задната стая и показва леглото с мъртвия Глостър.
УОРИК
Ела да видиш тялото, кралю!
КРАЛЯТ
Туй значи да надникна в своя гроб,
защото с Глостър радостта ми литна,
животът ми превърна се на смърт!
86
Еол (мит.) — бог у древните гърци, който държал ветровете затворени в своята пещера и ги пускал на воля, когато пожелавал.
87
„… Асканий очаровал е Дидона… гибелта на Троя…“ — образът е заимстван от „Енеидата“ на Вергилий: Амур, взел образа на Енеевия син Асканий, беседвал с картагенската царица Дидона, за да й вдъхне любов към Еней.
88
„… към задната стая…“ — явно леглото на мъртвия Глостър се е намирало в така наречената „задна сцена“ на Елизабетинския театър.