Последният скок на лъва

— Ограничи се с наблюдение — отвърна Уолш. — Никакви разпити по улиците и никакви призовки да дойдат за справка.

— Капитан Парези ми каза за идеята ти да пуснеш съобщение до телефона на Кейт, че имаме информатори в либийската общност — казах аз.

Уолш избегна погледа ми.

— Стандартна дезинформация. — И добави: — Всъщност идеята май беше твоя.

— Не, не — казах аз. — Ти се сети за нея.

Продължихме по други теми и прехвърлихме няколко предположения. Накрая Уолш ни погледна и рече:

— Трябва да приемем, че Халил отново е готов за удар. Не знаем къде, кога, как или кого, но ако може да се съди по нападението срещу Кейт, убийството на Гейб и заплахите към Джон, нека приемем, че сега мишената му е спецчастта.

Лицето на Джордж Фостър от бяло стана сиво. Дори Парези, който по принцип е спокоен и се държи като мачо, изглеждаше малко обезпокоен. Така де, не ставаше дума за абстракция — седем трупа и Кейт в болницата.

Уолш ме погледна.

— Ти определено си мишена. Затова може би е по-добре да се снишиш. Например да си стоиш у дома, докато Кейт се възстанови.

Усетих какво следва и отвърнах:

— Нямах предвид точно това. Виж какво, Том, склонен съм да изиграя ролята на примамка, стига да измислим някакъв добър план.

— Можем да обсъдим това по-късно — каза Том. — Оценявам предложението ти обаче — не забрави да допълни.

После смени темата:

— Имаме още едно убийство, което вероятно е свързано с Асад Халил. — Погледна ме. — Капитан Парези ти е казал за шофьора на такси, който е либиец, нали?

— Да.

— Как успя да го предвидиш?

— Просто стилът на Халил е такъв — отвърнах. — При предишното си идване използва таксиметров шофьор либиец, за да го откара от летище Кенеди до Ню Джързи, където го уби горе-долу по същия начин, по който е убил — тук беше моят момент за себеизтъкване — Амир на Мъри Стрийт.

— Изобщо не съм споменавал името на убития, нито мястото, където е извършено убийството — каза Парези.

— Вярно е, не си — съгласих се.

Естествено, той попита:

— Откъде научи това?

Нямах намерение да му казвам, че съм успял да побъбря с патрулиращо ченге. Исках да остана в разследването на случая, така че трябваше да запазя ореола си на осведомен и поддържащ връзка с висши сили, така че отговорих:

— От свои източници.

Това не беше прието много добре от двамата ми шефове.

— После ще поговорим за това — обеща ми Парези.

Уолш също остави въпроса за после и продължи:

— Оръжието, с което е било извършено убийството, не е открито, но съдебният лекар е открил пробивна рана в черепа на покойния и вероятно аутопсията ще установи дълбоко нараняване в мозъка, каквото може да се причини ледокоп или някакъв подобен инструмент. Смъртта не е настъпила незабавно — допълни той. — Всъщност жертвата е успяла да излезе от таксито и е умряла на улицата.