Кралят

– Ето я – Асейл посочи през прозореца на колата – Отбивката.

Цяла вечност беше чакал да види почти скрития от вечнозелени дървета път, който най-сетне благоволи да се появи на около петнайсетина метра пред тях.

Според указанията на телефона на Ерик те бяха карали по „Нортуей“ през целия парк „Адирондак“, покрай място, на име Лейк Плесид, както и планина, която с оглед на това, което караха отзад, имаше особено подходящо име.

Планината Гор16.

А май му се беше мярнало и нещо за ски курорт, на име Килингтън17. Любимото му развлечение.

Пътуването се беше проточило до безкрай. Часове наред, в които всяка миля, извъртяла се под гумите на рейндж роувъра, сякаш бе поредното от дълъг низ препятствия, които трябваше да преодолеят.

– Най-после! – Ерик завъртя волана и колата се понесе с друсане по отвратителния път.

Стръмното изкачване, което последва, като че ли ставаше единствено за кози; за щастие, забележителната теглителна сила на роувъра превърна гумите му в достатъчно сносно подобие на копита. Ала резултатът бе поредното безкрайно забавяне… дотам, че Асейл реши, че са поели по грешния път: въпреки че Бенлоис беше с тях, изобщо нямаше да се учуди, ако между наркобарона и хората му имаше уговорка, според която, ако той не се свърже с похитителите до един определен час, отвлечената от тях трябва да бъде премахната.

Асейл подпря лакът на вратата и облегна лице на дланта си. При мисълта, че неговата Марисол е жена, направо му прилошаваше. Мъжете бездруго можеха да са неимоверно жестоки и с членовете на собствения си пол… онова, което би могло да бъде причинено на една жена, бе кошмар, който се молеше да не бе станал действителност.

– По-бързо – процеди през стиснати зъби.

– И да рискуваме амортисьорите да отидат по дяволите? Може би все пак ще се наложи и да слезем обратно по тази купчина камъни.

Тъкмо когато Асейл беше готов да нададе рев, крайната цел на пътуването им изникна пред тях – рязко и без фанфари. Едноетажна бетонна постройка с цялото очарование на кучкарник се появи пред тях и още преди да са се доближили, Асейл освободи ключалката от своята страна и понечи да изскочи…

В същия миг вратата на къщата зейна широко.

До края на дните си Асейл нямаше да забрави какво се появи отвътре.

Гола от кръста надолу, и с яке, което той разпозна, развяващо се диво зад нея, Марисол се втурна в нощта. Попаднала в светлината на фаровете и заслепена от тях, тя засия в червено – кръв се стичаше по краката ѝ и по призрачното ѝ тяло, лицето ѝ, когато насочи пистолета си право напред, бе мрачно като смъртта.