Кралят

Силни. Направо оглушителни.

Особено когато помисли за баба си.

Господи, не можеше да свърши тук. И то по този начин – това не беше болест или катастрофа на магистралата. Това щеше да включва нарочно причинено страдание, а след това? Бенлоис бе точно типът извратено копеле, което би изпратило на близките ѝ парче от нея, за да го погребат.

Дори ако получателят нямаше нищо общо с цялата тази отвратителна история.

При мисълта как баба ѝ поставя само една ръка или крак в ковчега, устните на Сола потръпнаха.

Моля те, Господи, нека да преживея това. Заради вовó. Нека преживея това и ти обещавам, че ще скъсам с този живот. Ще я отведа оттук на някое безопасно място и никога, никога вече няма да извърша нищо нередно.

Някъде отдалече чу щракане като от отключване на врата, а после мърморене.

Заповядвайки си да диша равномерно, тя наблюдаваше през завесата на косата си, заслушана в приближаващите стъпки.

По стълбите слизаше мъжът с огромното родилно петно на лицето. Облечен в черни войнишки панталони и впит потник, той беше мрачен, космат и бесен.

– …проклет идиот, да вземе да ми умре. Ама поне му затвори шибаната уста веднъж за…

Сола притвори очи… и чу ново изщракване.

А после гласът се разнесе съвсем наблизо.

– Събуди се, кучко.

Груби ръце я сграбчиха за раменете и я обърнаха по гръб толкова рязко, че трябваше да повика на помощ целия си самоконтрол, за да не простене агонизиращо от болката в главата и крака.

– Кучко! Събуди се!

Зашлеви я през лицето и от вкуса на кръв Сола се досети, че ѝ бе сцепил устната… но то бледнееше пред болката в бедрото.

– Кучко! – Нов шамар, още по-силен. – Не си играй с мене!

Гърдите ѝ се повдигнаха, когато той сграбчи предницата на якето ѝ и го разкъса, при което главата ѝ остърга цимента и тя неволно простена.

– Точно така… ще те събудя, мамицата ти. – Той разгърна ризата ѝ и замълча за миг. – Бива си те.

Сутиенът ѝ се закопчаваше отпред – той го разкопча и Сола почувства леден въздух върху кожата си.

– О… да…

Тя стисна зъби, усетила как ръцете му я опипват, и с усилие заповяда на крайниците си да не помръднат, когато той посегна към колана на панталона ѝ. Също като със сигналната ракета, която беше намерила в багажника, и този път щеше да има един-единствен шанс и за целта вниманието му трябваше да е напълно отвлечено от нещо друго.

Дори и ако тя имаше чувството, че отново ще повърне.

Пазачът събу дънките и бельото ѝ с поредица резки подръпвания, при които голото ѝ дупе се удряше в студения грапав под.

– Дължиш ми го, кучко… сега трябва да му кажа, че уби онова малко лайно… какви, по дяволите, са тези ботуши!

Той трескаво издърпа връзките на ботушите ѝ и ги изу един по един. Докато беше зает с това, на Сола страшно ѝ се искаше да го изрита в лицето, но от този ъгъл ритникът нямаше да е достатъчно силен, за да го рани наистина, а ако опиташе да се съпротивлява твърде рано и изгубеше, той несъмнено щеше да я прикове към шибаната стена.