Кралят

Марисол заслони очи с разтреперана ръка и по някаква причина това сякаш подчерта факта, че е гола.

Гърлото на Асейл бе така свито, че не можеше да преглътне.

Майната му на всичко.

Той прибра пистолета в колана си и се втурна да я посрещне; да стопи разстоянието вместо нея.

– Асейл… наистина ли си ти? – прошепна Сола, когато той се приближи.

– Да. Моля те, не стреляй… ела при мен, скъпа моя.

Тя изхлипа и в същия миг Асейл я улови и я притисна до себе си, така че дулото на пистолета ѝ опря право в гърдите му. Натиснеше ли спусъка сега, щеше да го убие на място.

Не го направи.

Хълцайки, тя се предаде на силата му и щеше да рухне, но той я задържа над заледената земя; не тежеше почти нищо в ръцете му и по някаква причина това го ужаси още повече.

Отпусна и на двама им само миг на единение – после трябваше да я отведе на безопасно място.

Понесъл я на ръце, Асейл затича обратно към бронирания джип, сякаш светлината на фаровете беше някаква райска зона на сигурност.

Ерик и брат му безпогрешно отгатнаха какво иска – изскочиха от роувъра, отвориха задните врати, издърпаха Бенлоис и го замъкнаха настрани, далеч от всеки поглед.

Нямаше нужда Марисол да научава за присъствието му.

Асейл я настани на задната седалка и извади спалния чувал, водата и протеиновите блокчета, които бе донесъл за нея. Пок­ри голотата ѝ и я привлече към себе си, докато мощни тръпки разтърсваха тялото ѝ.

– Марисол – каза той, когато най-сетне се отдръпна. – Яж. Пий. Ерик, моят братовчед, ще те отведе…

Ноктите ѝ се впиха в ръката му дори през дебелия пуловер.

– Не ме оставяй!

Асейл докосна красивото ѝ лице.

– Имам работа, която трябва да свърша тук. Нещо, за което да се погрижа. Ще се срещнем на пътя. – Той се обърна рязко. – Ерик! Ивейл!

Двамата братовчеди се приближиха… и за миг на Асейл му се прииска сам да я отведе от тук.

Но не, отмъщението трябваше да бъде въздадено и той бе този, който щеше да възстанови справедливостта.

– Скъпа моя, погледни родствениците ми. – Докато се отдръпваше лекичко, за да могат те да се наведат, та Марисол да види лицата им, почувства благодарност, че цветът на кожата им е досущ като неговия, а чертите им си приличат. Всъщност случвало се бе да ги мислят за братя. – Те ще те отведат на безопасно място и ще бранят живота ти със своя. Аз ще се присъединя към вас много скоро. Няма да се бавя, заклевам ти се.

Обезумелите ѝ измъчени очи се местеха трескаво напред-назад, сякаш отчаяно се мъчеше да не рухне.

– Вървете! – изсъска Асейл и погледна към къщата зад тях. – Вървете, сега!

И все пак, беше му невъзможно да се откъсне от Марисол. Беше малтретирана, а състоянието на дрехите ѝ говореше, че…

Ерик го улови над лакътя.