Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Господин Джордж, моля ви пропуснете несъществената част — предложи Гидиън със следа от нетърпение в гласа.

— Да, да. Докъде бях стигнал? Значи Гидиън посети Маргрет по време на първото й елапсиране. И отново й обясни историята с откраднатия хронограф и за възможността всичко да бъда поправено с втория хронограф.

— Ха! — извиках и го прекъснах. — Ето откъде старата Маргрет е знаела цялата история. Лично Гидиън й я е разказал!

— Да, това е една от възможностите — каза господин Джордж. — Но и този път младата Маргрет не чуваше историята за първи път.

— Значи някой е бил при нея преди Гидиън. Люси и Пол. С откраднатия хронограф са отишли в миналото, за да разкажат на Маргрет Тилни, че е голяма вероятността рано или късно да се появи някой, който ще иска да й вземе кръв.

Господин Джордж замълча.

— Този път позволила ли е да й вземат кръв?

— Не — каза той. — И този път оказа.

— Но поне като шестнайсетгодишна не беше толкова твърдоглава, колкото по-късно, като възрастна жена — каза Гидиън. — Този път позволи да се говори с нея и най-накрая каза, че ако изобщо склони, единствено с теб ще обсъжда взимането на кръвта й.

— С мен?

— Каза твоето име. Гуендолин Шепърд.

— Но... — Прехапах долната си устна, а господин Джордж и Гидиън ме наблюдаваха внимателно. — Мислех, че Пол и Люси са изчезнали преди да се родя. Откъде са узнали името ми, за да го кажат на въпросната Маргрет?

— Да, точно в това е въпросът — каза господин Джордж. — Виждаш ли, Люси и Пол откраднаха хронографа през месец май в годината на твоето раждане. В началото се криеха заедно с него в настоящето. Няколко месеца успяваха доста умело непрестанно да се изплъзват на детективите на пазителите, като оставяха подвеждащи следи и използваха други трикове. Често сменяха градовете и пропътуваха половин Европа с хронографа. Но тогава започнахме все повече да стесняваме кръга около тях и те осъзнаха, че могат да ни се изплъзнат за постоянно само ако избягат с хронографа в миналото. За съжаление, да се предадат, за тях не подлежеше на обсъждане. Защитаваха погрешните си идеали безкомпромисно. — Той въздъхна. — Бяха толкова млади и пламенни... — Погледът му се зарея замечтано. Гидиън се прокашля и господин Джордж престана да се взира в нищото, после продължи: — Досега смятахме, че са предприели тази стъпка тук, в Лондон, през септември, няколко седмици преди да се родиш.