Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Маргрет Тилни, по баща Гранд, е бабата на твоята баба Ариста и последната пътуваща във времето преди теб и Люси. След втория й скок във времето през 1894 година пазителите са успели да я регистрират в първия хронограф без никакви затруднения. До края на живота си — умира през 1944 година — редовно е елапсирала с помощта на хронографа. В хрониките се описва като любезна и готова да сътрудничи личност. — Господин Джордж потърка нервно темето си. — По време на бомбардировките на Лондон през Втората световна война, група пазители се преместват заедно с нея и хронографа в провинцията. Там тя се разболява от пневмония и умира на шейсет и седем години от усложненията.
— Колко... ъъъ... тъжно.
Не знаех как да тълкувам тази информация.
— Както ти е известно, Гидиън вече е посетил в миналото седем души от кръга на дванайсетте и е взел от кръвта им за втория, новия хронограф. Шест, ако броим близнаците за един. Тоест, без да броим твоята и неговата кръв, липсват само още четирима от кръга. Опал, нефрит, сапфир и черен турмалин.
— Елейн Бърли, Маргрет Тилни, Люси Монтроуз и Пол де Вилърс — допълни Гидиън. — И четиримата трябва да бъдат посетени в миналото и да се вземе от кръвта им.
Това вече го бях разбрала, все пак не бях съвсем малоумна.
— Точно така. Не очаквахме, че ще срещнем някакви затруднения с Маргрет — господин Джордж се облегна назад в седалката си. — При другите — да, но при Маргрет Тилни не е имало причина да предположим евентуални затруднения. Нейният живот е описан от пазителите до най-малката подробност. Знаем къде е била през всеки един ден от живота й. И затова бе много лесно да организираме срещата й с Гидиън. Миналата нощ той отиде в 1937 година, за да се срещне с нея в нашата сграда в Темпъл.
— Наистина ли миналата нощ? За бога, а кога си спал?
— Трябваше да приключи много бързо — каза Гидиън и кръстоса ръце пред гърдите си. — Планирахме само един час за операцията.
— Но противно на очакванията ни, след като той й е обяснил положението, Маргрет се е възпротивила да даде от кръвта си — каза господин Джордж и ме погледна очаквателно.
О, да не би да се очакваше от мен да кажа нещо по въпроса?
— Може би... ъъъ... просто не го е разбрала — рекох. Все пак историята наистина бе много заплетена.
— Много добре ме разбра — поклати глава Гидиън. — Защото вече знаеше, че първият хронограф е откраднат и че ще се опитам да взема от кръвта й за втория.
— Но как е възможно да знае какво ще се случи много години по-късно. Да не би да е можела да предсказва бъдещето? — Тъкмо зададох въпроса и сама си отговорих. Постепенно започвах да схващам всичкото това размотаване из времето. — Някой е бил при нея преди теб и й е разказал, нали?
Гидиън кимна одобрително.
— И я е убедил, че в никакъв случай не трябва да позволява да й бъде взета кръв. Още по-странно бе, че отказваше да говори с мен. Тя извика пазителите на помощ и настоя да не ме допускат до нея.
— Но кой би могъл да е този някой? — замислих се. — Всъщност единствено Люси и Пол могат да пътуват във времето и искат да попречат на това, кръгът да бъде затворен.
Господин Джордж и Гидиън се спогледаха.
— При завръщането на Гидиън бяхме изправени пред истинска загадка — каза господин Джордж. — Макар да имахме бегла представа какво би могло да се е случило, просто ни липсваха доказателства. Затова днес сутринта Гидиън още веднъж отиде в миналото и отново посети Маргрет Тилни.
— Не си скучал днес, нали? — Разгледах лицето на Гидиън за следи от умора, но не намерих. Дори напротив, изглеждаше съвсем бодър. — Всъщност, как е ръката ти?
— Добре е. Чуй какво казва господин Джордж. Важно е.
— Този път Гидиън потърси Маргрет непосредствено след първото й пътуване във времето през 1894 година. Трябва да знаеш, че факторът X или генът за пътуване във времето, както ние го наричаме, се проявява в кръвта едва след първичния скок във времето. Защото кръв, която е взета от носителите на гена преди първото им пътуване, явно не може да бъде разпозната от хронографа. В тази връзка графът е провел някои експерименти, които по негово време за малко не са довели до разрушаването на хронографа. Тоест няма никакъв смисъл да се посещава някой пътуващ във времето в детството му с цел да се вземе от кръвта му. Въпреки че това много би улеснило нещата. Разбираш ли?
— Да — казах просто така.
— И така днес сутринта Гидиън се срещна с младата Маргрет по време на първото й официално елапсиране. След първичния й скок във времето тя веднага е била откарана в Темпъл, но още докато течали приготовленията за регистрирането й в хронографа, тя за втори път е отишла в миналото. Това е най-дългият измерен неконтролиран скок във времето. Нямало я е повече от два часа.