Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не, кажи ми! — започвам да му дърпам игриво ръката аз.
— Няма! Искам да бъде изненада!
Днес Джордж е буквално пълен с изненади. И, като се замисля, май наистина си прекарвам много добре.
— Направо нямам търпение да ви запозная! — продължава. — Двете много ще се харесате, сигурен съм!
— Аз също нямам търпение да се запозная с нея! — преливам от ентусиазъм и аз. Божичко! Истинска писателка! Никога не съм срещала истинска писателка, с изключение, разбира се, на Мери Гордън Хауърд.
Изхлузваме се от седалковия лифт и спираме за малко на върха на пистата. Аз плъзвам поглед към планината. Стръмничко е. Даже доста стръмничко.
— Но първо ми се ще да се спусна точно тук — отбелязвам леко изнервена.
— Ще се справиш! — окуражава ме той. — Просто не бързай и прави повечко завои.
В началото се справям доста добре. Но когато стигаме до първия праг, се изпълвам с невероятен ужас. Спирам. От страх чак ми се вие свят.
— Не мога да продължа! — проплаквам. — Не може ли да сваля ските си и да продължа пеш?
— Всички ще ти се смеят! Хайде, хлапе, аз ще бъда право пред теб! Следвай ме плътно, прави всичко, което правя аз, и всичко ще бъде наред!
И Джордж потегля. Аз прикляквам и тъкмо си се представям в гипсово корито, когато покрай мен прелита млада жена. Едва успявам да зърна профила й, но тя ми се струва странно позната. И едва после си давам сметка, че тя е буквално зашеметяваща, с дълга, права руса коса, лента на главата от заешка кожа и бял ски екип със сребърни звезди отстрани. Обаче аз не съм единствената, която е забелязала тази красавица.
— Амелия! — провиква се Джордж.
Та тази разкошна Амелия, която изглежда като излязла от реклама за паста за зъби, завива гладко, спира, сваля си очилата и лицето й светва.
— Джордж! — възкликва.
— Здрасти! — казва Джордж и се насочва към нея.
Дотук с подпомагането на начинаещите.
Той се плъзва към нея, целува я по двете бузи, двамата си разменят няколко думи, а след това той поглежда нагоре и се провиква:
— Кари! Хайде, идвай! Искам да те запозная с една моя приятелка!
— Много ми е приятно! — рева отгоре.
— Слизай тук! — крещи Джордж.
— Ние не можем да дойдем при теб, така че ти ще трябва да дойдеш при нас! — припява онази Амелия, която започва да ме вбесява с безупречния си вид. Сигурно е от онези избраници на съдбата, дето се научават да карат ски още преди да са се научили да ходят.
Очевидно е, че просто нямам друг избор. Хайде, Кари!
Присвивам колене и се изтласквам напред.
Фантастично! Нося се право към тях. Само дето изобщо не мога да спра.
— Пазете се! — пищя.
По някакво върховно чудо аз не се блъсвам директно в Амелия, а само одрасквам върховете на ските й. Инстинктът за самосъхранение обаче ме кара да я сграбча за ръката и да я повлека със себе си, когато падам. Тя тупва върху мен.
В продължение на няколко секунди просто си лежим там, а лицата ни са само на няколко сантиметра едно от друго. И отново се изпълвам с дразнещото чувство, че тази жена я познавам отнякъде. Да не би да е някаква актриса или нещо подобно?
А после сме напълно обкръжени. Онова, което никой не ти казва за карането на ски, е, че ако паднеш, само след няколко секунди ще ти се притекат на помощ няколко човека, всички до един много по-добри скиори от теб и всички до един даващи всякакви съвети, а малко след това ще се появи и ски патрулът с носилка.
— Добре съм! — настоявам аз. — Нищо особено!
Амелия е отново изправена и готова да тръгне. Все пак тя просто падна върху мен. Аз обаче не съм готова да ходя никъде. Ужасявам се само от мисълта, че трябва да продължа надолу по целия този стръмен планински склон. Обаче после ми съобщават (щастливата за мен вест), че ските ми са излетели и са се разбили в близките дървета. И че въпросните ски вече са леко пукнати.
— По-добре ските, отколкото главата ти! — непрекъснато повтаря Джордж, така че повече няма да ми се налага да изпълнявам прочутия номер с падането.
За нещастие, сега единственият начин, по който ми е разрешено да сляза от планината, е на носилка. А това е невъобразимо унизително и прекалено драматично. Повдигам облечената си в ръкавица ръка и помахвам вяло на Джордж и Амелия, които междувременно свалят очилата върху очите си, забиват щеки и се хвърлят напред в бездната.