Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Какво ви сториха? — пита разпалено. — Кой ви разстрои така?
— Брат ми! — за миг гневът ми се бори със самосъжалението, а после се хвърлям към него и се озовавам в обятията му, обгърната от силните му ръце, и плача в прекрасното кадифе на жакета му, докато той се полюшва заедно с мен, притиска ме като наскърбено дете, гали ме по косата и шепне утешителни думи.
— Ард, Ард, те ме посрамиха и ме унизиха, и винаги, винаги го правят. Направиха така, че да изглеждам като глупачка и да се почувствам като глупачка, и се поставиха над мен, и винаги го правят. А аз се надявах, че ще бъда в безопасност и че ще бъда кралица за Шотландия, и че ще получа помощ…
— Скъпа моя, любов моя, моя кралице — казва той и думите му звучат като песен, по-сладка от всяка песен от Островите. Той ме люлее в прегръдките си, поклащайки се ту на една, ту на друга страна като певците на балади. — Моя любов, сладка моя, любима моя.
— Това ли съм за теб? — питам. — О, като си помисля само, че са се споразумели да сторят това, обединявайки се срещу мен!
Зад гърба си чувам вратата да се затваря леко, когато Джон Дръмонд безмълвно излиза от стаята. Едва чувам как ключът се превърта, докато той ни заключва вътре, за да е сигурно, че няма да ни прекъснат. Ард ме люлее в прегръдките си, целува мокрите ми ресници, затворените ми клепачи, треперещата ми уста, целува шията ми, гърдите ми, а после внимателно ме обляга назад на пейката в прозоречната ниша. Топлата му уста е върху моята и аз вкусвам сладостта на езика му, и потръпвам при докосването му, а после, почти удивена от себе си, чувствам как се облягам назад и вдигам нагоре прекрасната си рокля, и прошепвам: „Арчибалд“, докато той ме обладава, и ме завладява, и чувам как собствените ми гневни ридания преминават в многократни задъхани ахвания, а после в радостен вик, и вече не ме е грижа за себичния ми брат, или за суетната ми сестра, или за Луи Френски, или изобщо за когото и да е.
Енорийска църква Киноул, Пърт
Шотландия, август 1514 г.
Трябва да се оженим, незабавно. Разбира се, че трябва. Трябва да се оженим веднага, защото ме е завладяло настойчиво желание и за първи път в живота ми то е толкова мощно, че ми иде да пея, да танцувам и да се смея. Това е моето лято: никога преди не съм имала лято, през което да съм чувствала, че съм жена, да съм чувствала кръвта във вените си и топлината на кожата си. Влюбена съм в себе си, в гладкото си младо тяло; в пълните си, налети гърди, в топлата влага на интимните си части. Това е моят миг: никога преди не съм била обичана от мъж, който ме иска заради самата мен, а не като символ на договора между две страни. Това е мъжът, когото съм избрала: този пленителен, омагьосващ, чаровен, възхитителен мъж, който ми доставя такава наслада, че ми е непоносимо да се разделя с него, нощем или денем.
Щом се събуждам сутрин, тръпнеща от страст, искам да го видя веднага. Придворните знаят, че сега ходим в параклиса много рано и че той трябва да стои до кралския стол, за да мога да го виждам, макар да не можем да разговаряме. Докато свещеникът отслужва литургията пред нас, затварям очи, сякаш вглъбена в молитва, но всъщност вече бленувам как той ще ме целуне и как ще ме докосне в мига, щом останем сами. Имам чувството, че горя от треска, толкова съм сгорещена от желание. На закуска той трябва да застане до мен, за да нареже шунката и студеното телешко, и сега ям резен след резен заради удоволствието той да се наклони към мен и да плъзне месото в чинията ми. Понякога ръката му само съвсем леко докосва рамото ми и аз вдигам очи към него и виждам очите му, вгледани в устата ми, сякаш и той копнее за целувка. Когато излизаме на езда, конят му трябва да пристъпва редом с моя, и искам да разговарям единствено с него. Всеки друг, който ни приближи, е нежелан натрапник, и нямам търпение да си тръгне. Яздим рамо до рамо, толкова близо, че коленете ни леко се докосват, а той може да се пресегне и да потупа облечената ми в ръкавица ръка върху юздите. Танцувам само с него; непоносимо ми е да го видя как партнира на която и да е друга жена. Когато стъпките на танца изискват той да се обърне към друга жена и той поеме ръката ѝ, изпитвам мигновена неприязън към нея и се чудя какво търси тя в моя двор и как може да се натрапва по такъв начин. Не изпитвам интерес към държавните дела, дори не поглеждам писма от лорд Дейкър, пълни с наставления какво би било най-добро за Англия. Не се интересувам от Катерина и бременността ѝ, от Мери и нейния годеж. Най-вече не искам да чувам за Мери и за вероломния ѝ годеж с Луи Френски. Те са далече и не ги е грижа за мен — защо аз да си правя труда да мисля за тях? Забравям членовете на съвета си, страната си, пренебрегвам дори малките си момчета в тази изгаряща, постоянна, настойчива нужда да бъда с него — просто да бъда с него.