Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Тук има игра, която е толкова двулична и заплетена, че изобщо не мога да вникна в нея. Но едно е ясно — бащата на Катерина е променил мнението си относно Франция и затова дъщеря му изпълнява волята му и омъжва малката си сестра за чудовище, при което ме унижава, оставяйки ме без съпруг и безпомощна в Шотландия — последица, която никой не е взел предвид.
Ако това беше всичко, щеше да е достатъчно лошо, но има още, и то е по-лошо. Посланикът ни във Франция докладва, че Хари преговаря с французите и настоява те да приемат правото му на владение над френските градове, които е завзел, и да му платят солиден данък. Ако Луи се ожени за Мери, трябва да плати милион и половина крони. Това е цяло състояние, това е невъобразимо огромен откуп за една принцеса. То показва на света колко високо цени Хари прелестната си малка сестра, и какво ще плати Луи за нея. Но ако Луи предпочете да се ожени за мен, ме получава на намалена цена. Ако се ожени за мен, ще трябва да плати на Англия само сто хиляди крони.
Виждам го. Виждам какво мисли за мен, какво мислят за мен всички те. Виждам как съм оценявана. Хари е показал на всички колко ме цени. Публично посрамена съм. Виждам, че ръката на Мери струва милион и половина крони и предаването на френските градове, а аз съм оценена за бърза продажба. Хари е казал на света, че според него тя струва колкото петнайсет като мен. Луи е потвърдил, че е готов да плати почти всичко, за да се ожени за нея. Никога през целия си живот не съм била така жестоко оскърбявана.
Кръстосвам с отсечени крачки нагоре-надолу из залата си за аудиенции в Метвен, и подминавам отворения прозорец, без да хвърля поглед към топлия летен пейзаж: роклята ми свисти при всяко обръщане като потрепващата опашка на ядосана котка. Една от дамите ми изтичва до мен, но аз я отпъждам с жест. Никой не трябва да узнае за кипящата ми ярост, за болката и наранената ми суета. Трябва да бъда лукава и потайна, макар вътрешно да крещя от гняв и обида.
Не мога да го понеса. Като си помисля как бях съобщила на Луи, че приемам да бъда негова съпруга, като си помисля, че бях решила да се пожертвам да стана кралица на Франция, а сега това ще бъде Мери! Спирам ужасена при една друга мисъл: колко унизена щях да бъда, ако бях съобщила на съвета си от лордове, че приемам Луи, ако светът знаеше, че съм се съгласила — а после всички го видеха да избира Мери! Непоносимо ми е някой да узнае, че такова е било намерението ми; не мога да понеса мисълта, че някой дори би го предположил. По-добре още на мига да се омъжа за ковача си, та никой да не може да разбере, че съм имала някакви намерения спрямо Луи. По-добре да се омъжа за императора. Трябва да съм сигурна, че никой няма никога да каже, че отвратителният, опасен крал на Франция е можел да се ожени за мен, но е размислил и е решил да не го прави. Този ужасен старец предложи на мен, предложи и на Мери, и после реши, че предпочита Мери! Малката ми сестра! Едно глупаво дете, чието единствено преимущество е хубавото лице! Тя струва повече, отколкото петнайсет такива като мен, по личната преценка на брат ми. Какво говори това за Хари и мнението му за мен?
Джон Дръмонд и внукът му Арчибалд пристигат без предупреждение, докато аз гневно снова напред-назад по цялата дължина на залата си за аудиенции, а дамите ми са се отдръпнали назад и се притискат към стените, за да не ми се изпречват на пътя. Явно една от дамите ми, ужасена от гнева ми, се е измъкнала тайно да доведе Джон Дръмонд. Той ми хвърля един поглед и кимва на дамите ми, които се изнизват от стаята, сякаш само тези двама мъже са достатъчно силни да чуят ругатните, които изричам шепнешком, да станат свидетели на бясната ми ярост.
— Какво става, ваша светлост? — пита Джон Дръмонд кротко. — Предполагам, че има лоши вести от Англия?
— Осмеляват се… — млъквам, без да довърша. — Имат безчестието да… — задавям се. — И аз…
Обръщам се рязко и забелязвам едва доловимия жест с ръка, който по-възрастният мъж отправя към по-младия, жест, какъвто един пастир би отправил към кучето си, просто помръдване на върха на пръста, за да нареди на кучето да тръгне покрай стадото и да го поведе плавно към кошарата. Ард излиза напред, красивото му лице е изпълнено със съчувствие.