Три сестри, три кралици

Това е любов, и аз съм опиянена от нея. Никога не съм знаела, че чувството е такова, никога изобщо не съм очаквала да почувствам нещо подобно. Препрочитам романсите, за да разбера дали за това говорят трубадурите, и нареждам на музикантите да пеят песни за любов и копнеж. Питам се дали това е изпитвал Хари към Катерина — възможно ли е да се е чувствал така? Това безкритично желание ли го е карало да пренебрегва у нея всичко, което дразни мен? Питам се дали глупавата ми малка сестра Мери изгаря от такава силна треска по Чарлс Брандън? Може ли Мери, макар и толкова млада, макар и такава глупачка, да копнее за Чарлс Брандън така, както аз копнея за Ард? Ако е така, тогава наистина ми е жал за нея — не защото имам по-добрия мъж (макар да го имам), — а защото тя е принудена да се откаже от него и да търпи самота, докато аз, в благословена свобода, мога да се омъжа за човека, когото обичам. Не бих могла да го оставя да си отиде. Ако тя се чувства като мен, няма да може да остави Чарлс Брандън, а женитбата с краля на Франция ще разбие сърцето ѝ. Слава Богу, на мен не ми се налага да извървя този ужасен път.

Вместо това братовчедът на Арчибалд, декан на катедралата в Дънблейн, ни посреща на зазоряване, отваряйки пред нас вратата на страничния параклис. Тръгвам по тясната пътека към олтара в зелената си рокля, с разпусната по раменете коса, сякаш съм девствена годеница. Защо да не го сторя? Точно така постъпи Катерина на втората си сватба. Един хорист пее псалм, със сладък до болка глас, докато слънцето прониква през сводестите прозорци и лъчите му се стелят пред краката ни, сякаш за да покажат, че пътят пред нас ще бъде топъл и златен. Засмивам се, когато разбирам, че Ард не е донесъл пръстен, и свалям един от своите от дясната си ръка, а той ми го връща, слагайки го на безименния пръст на лявата ми ръка. Дори не се сещам за Карл Кастилски и рубина. Свещеникът отслужва литургията и ние споделяме хляба, виното, светостта на момента, а после тихо излизаме от църквата, и аз съм изпълнена с благодарност, че той е свободен и аз съм свободна, че сме млади и красиви, че сме здрави и Бог е наредил да изпитваме желание един към друг, и че сега това желание е благословено. Мисля си, че ще бъдем щастливи, дълбоко щастливи завинаги, и никога повече няма да завиждам на никого, защото се омъжих за млад мъж, който можеше да ухажва всяка жена на света и да спечели благосклонността ѝ, но се влюби в мен. Избра ме заради самата мен, обича ме заради самата мен, не заради името ми или титлата ми, или наследството ми. Мисля си, че той е първият човек на света, който ме обича заради самата мен, откакто изгубих брат си Артур.