Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Скоро всички щяха да разберат, че сестра Леонор е бременна. Тогава тя щеше да бъде отлъчена и изгонена от "Божия дом". Брат Люсиен също нямаше да може да се измъкне безнаказано, тъй като трябваше да има и мъж, замесен в прегрешението.
Най-добре би било двамата да избягат, преди да бъдат изгонени и отлъчени.
— Ако избягаме, пак ще бъдем отлъчени — възрази сестра Леонор.
— Е, по-добре да избягате заедно преди това.
Единственият въпрос беше как да го направят. Едно нещо беше пределно ясно — една избягала монахиня навън по пътищата не след дълго ще бъде заловена, още повече ако пътува заедно с монах, разсъждаваше Сесилия Роса.
Обсъдиха проблема отново и отново, после сестра Леонор говори с брат Люсиен и той й разказа за градове в Южна Франция, където хора като тях — вярващи и отдадени на Господа във всичко друго, освен това, което е свързано със земната любов, можеха да получат убежище. Но да се отиде до Южна Франция без пари и то облечени като монах и монахиня не беше лесна работа.
Дрехите бяха най-малкият проблем, защото трите можеха лесно да ушият дрехи, които да изглеждат като светските, в предверието на манастира. Но с парите за пътуването нещата стояха по друг начин. Сесилия Роса спомена, че в касите на "Божия дом" цареше такъв хаос, че никой нямаше да забележи липсата на една-две шепи сребърни монети. Но да се краде от манастир беше по-голям грях и от този, който сестра Леонор беше извършила. Тя отчаяно молеше никой да не краде заради нея, по-добре да тръгне по пътищата без пукната пара. Смяташе, че една такава кражба би била истински грях за разлика от нейната любов и плода, който любовта беше донесла. Сестра Леонор вече не гледаше на него като на грях. Веднъж да стигне до Южна Франция и грехът щеше да се изпари. Но кражба от дома на света Дева Мария никога не би могла да бъде простена.
Кралица Сесилия Бланка изпрати съобщение до "Божия дом" три дни предварително, за да ги уведоми за пристигането си. Съобщението дойде за голямо облекчение на трите приятелки, които пазеха голямата тайна на "Божия дом" — сестра Леонор вече беше бременна в третия или четвъртия месец, — докато за майка Рикиса то беше тежко бреме. Наистина архиепископ Стефан беше починал, но доколкото знаеше, новият архиепископ Йохан беше също пионка в ръцете на краля, както и старият. Следователно майка Рикиса все още можеше да бъде изгонена при най-малкия каприз от страна на Сесилия Бланка. При тези обстоятелства проклетата Сесилия Роса продължаваше да бъде голяма заплаха за майка Рикиса. Отмъщението не я тревожеше, на този етап тя знаеше как щеше да й бъде отмъстено. Но отлъчването беше заплаха по-страшна от всяка друга. А тя можеше да бъде отлъчена от архиепископа, ако двете Сесилии действително си наумяха такова нещо.
Сесилия Роса разбираше много добре, че психическото състояние, в което се намираше майка Рикиса в момента, е подходящо за определен вид разговори. Тя потърси майка Рикиса в собствената й стая и направо заяви, че лично ще поеме всички задължения на иконома Йонс в "Божия дом". Ще сложи в ред счетоводните книги и това ще подобри положението на манастира. От друга страна, самият иконом щеше да отделя повече време на задачите, свързани с пазара, които сега отнемаха твърде много време, тъй като той се преструваше, че върши толкова много други неща, с които всъщност не се занимаваше.
Майка Рикиса се опита да вметне уморено, че не е чувала жена да е ставала иконом, затова и се наричало иконом — дума в мъжки род.
Сесилия Роса без никакво колебание отвърна, че именно жените са най-подходящи да вършат такава работа в един женски манастир, работа, която не изисква човек да вдига кон с голи ръце или да прави стена от големи каменни блокове. А що се отнася до думата в мъжки род — достатъчно беше просто да бъде изменена в икономка.
И така тя поиска това да бъде нейното занимание в "Божия дом" оттук нататък — да бъде икономка. Щом майка Рикиса придоби вид, че ще се предаде, Сесилия Роса побърза да прибави, че естествено икономката щеше да бъде тази, която решава къде да бъде изпращан Йонс оттук нататък. Той щеше да носи съобщения от "Божия дом", но не и да се нагърбва със задачи на своя глава, защото акълът в тази глава се беше оказал съвсем недостатъчен.
Майка Рикиса беше на ръба да избухне от яд и това й личеше, защото седеше неподвижно, със стиснати юмруци и започваше да потрива лявата си ръка в дясната — знак, който преди през годините играеше ролята на лошото предзнаменование за "Божия дом", че не след дълго там щеше да има викове за камшик и карцер.