Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— И какво сега, Грязнов — мърмореше си той под носа, — сега ще се доверяваш ли на интуицията си? Момичето от Покровско-Глебово не било за твоята уста лъжица, а как се оклюма, а? Но това няма значение, остави го. Обаче ти се е паднала странна клиентка. Най-малкото истерична. Сваляла си обеците и пръстените… Ех, Олга Минчева не е искала да се издава пред входа на Арбатова, никак не е искала. Мигала–мигала с клепачи…
След един час Грязнов вече седеше в едно кафене близо до дома на Минчева, пийваше си топла минерална вода и слушаше обърканото обяснение на Олга.
Изглежда, с позвъняването си беше извадил младата вдовица от банята. Отначало жената отказваше, молеше да отложат срещата, Денис, казва, защо толкова препирате, но най-накрая се предаде и излезе с влажна коса, по анцуг и еспадрили. Негримираните й мигли пак мигаха често-често, устните й току се свиваха капризно.
Първата версия — „В Покровско-Глебово живее една приятелка“ — се разби в тежкото мълчание на Денис. Сетне, с уговорката „добре де, съвсем честно“, последва намек за някакви нейни съвсем лични обстоятелства, които като скърбяща вдовица не искала да обсъжда. (С това се обяснява припряността и дърпането на обеците.)
Денис продължаваше да мълчи. Вдъхновена от това, че, изглежда й вярват, Олга изрази надежда, че току-що откритите обстоятелства ще си останат строго между тях, а също така помоли въпреки това да не споменава на Денис името на човека, който е бил причина за посещението й… и така нататък, и така нататък.
Чудно нещо, помиели Грязнов, втора мацка за днес ме моли да й запазя тайната. Но тайната на тази е фалшива. Дръж се, Олечка.
— Добре, без имена. В колко часа пристигнахте в Покровско-Глебово?
— Мисля, че… в седемнайсет и четирийсет.
— Помните ли как изглеждаше колата, която бутна вашето такси?
— Не помня марката, но беше жълта, жена я караше.
— Много ли платихте на шофьора за бързането?
— А, нищо не ми взе. Само направи така с пръст по главата и махна с ръка.
— Кога научихте за интимните отношения на мъжа ви с Кристина Арбатова?
— Една сед… ах, боже мой.
Денис отново замълча.
— Ами да, да, в края на краищата това няма никакво отношение към смъртта на Игор, имах пълното право да не ви разказвам.
Денис се загледа в юмруците си.
— Но, Денис, разберете ме, в края на краищата това е унизително за мен. Бездруго ми е ужасно тежко, а на всичко отгоре да ви посвещавам и в това нещо.
Денис въздъхна многозначително.
— Ще се съгласите, че е по-добре да бъдеш курва в нечии очи, отколкото ревнива идиотка.
— Е, зависи — най-сетне се обади каменният Грязнов. Сещаше се поне за няколко госпожици, които няма да бъдат съгласни с умозаключението на Олга. — Ако не ми разказвате всичко, няма да мръднем нито със сантиметър в разследването. В края на краищата аз нямам интерес да работя с клиент, който крие от мен по-голяма част от обстоятелствата по делото.
— Но това не се отнася…
— Дали се отнася, или не се отнася, решават професионалистите. Тогава защо се обърнахте към мен? Или всичко разбирате? — Той направи движение, сякаш възнамерява да стане.
Олга го хвана за ръкава:
— Денис, аз вече всичко разбрах, всичко, всичко.
— И какво стана с Арбатова?
— Не бях сигурна за Арбатова, тръгнах наслука. Честно казано, за интимните отношения и така нататък — това ми го разказахте вече вие.
— Аз ли?! И Кога?
— Току-що. — Олга се усмихна слабо. — Тоест аз подозирах, естествено, и много силно подозирах, иначе нямаше да хукна на онзи край в това дяволско имение. Дано изгори, дано.
— Той какво, прибираше се целият в червило, с женски косми? — Грязнов разбираше, че не бива така, но просто му писна да бъде тактичен. В края на краищата заради срамежливостта на откачената му клиентка цял ден обикаля като луд из това „дяволско имение“, разиграва комедията с опела и се занимава с куп други глупости.
Минчева сякаш не забеляза нетактичността му, дори се опита да направи една от своите подчертано детски гримаси, която този път означаваше „Как може, недейте така!“.
— Не, не се е стигало до червило, просто личеше, че с него става нещо лошо. Знаете ли, Денис, той имаше особена теория за полилея на Чижевски. Малко… извратена. Еротично-невротична по характер. Така казва една моя приятелка, тя учи психиатрия.