![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
Но не успяха да спасят момиченцето. Плацентата се бе отлепила вероятно в момента на падането и плодът, лишен от кислород, се бе задушил. Не сложиха метален щифт на счупената шийка на бедрото — костта беше толкова крехка, че не посмяха да я докосват с инструменти.
Шурик посрещна Новата година с майка си. Искаше да дойде Ирина от Малоярославец, но Вера не се церемонеше с роднините си така, както с другите хора, и й каза, че ще се радва, ако тя дойде на първи януари. Най-сетне майка и син посрещнаха Нова година така, както бе замислено: само двамата, с трите прибора, бабиния шал на облегалката на нейния фотьойл, собственоръчен Шуберт и тарталетки от ВТО. Шурик подари на майка си плоча с концерта за орган на Бах в изпълнение на Хари Гродберг, който веднага изслушаха, а майка му му подари червено-син мохеров шал, който той увиваше около врата си през следващото десетилетие.
Шурик научи за случилото се нещастие след седмица, когато колегите събираха пари за колетче за Валерия, която през тези дни още била на ръба между живота и смъртта.
„Заради мен, станало е заради мен“ — ужаси се Шурик. И тази вина не беше нова, а все същата, предишната, която носеше пред покойната си баба, пред майка си. Той не произнасяше това, но дълбоко в себе си знаеше: лошото му поведение се наказваше със смърт. Но не неговата, а на хората, които обичаше.
„Горката Валерия! — плачеше той в най-отдалечената кабинка на мъжката тоалетна «за служители», подпрял буза о студената фаянсова стена. — Какъв изрод съм! Защо от мен се пръкват толкова лоши неща? Та аз не исках да се случи нищо подобно!“
Плака дълго — и за смъртта на баба си, и за болестта на майка си, и за нещастието на Валерия, случило се изключително по негова вина, плака дори за детето, което нямаше нищо общо с него, но и за тази случила се преди живота смърт той винеше пак себе си.
Отвън на два пъти натискаха дръжката на вратата, но той не излезе, докато не се изляха всичките му сълзи. Тогава избърса бузите си с грапавия ръкав и взе решение: ако Валерия оцелее след всичко това, никога няма да я остави и ще й помага, докато е жив. Състраданието го притискаше отвътре така силно и пълно, както сгъстеният въздух издува изтънелите стени на гумена топка.
Отначало пътуваше към къщи с твърдото решение да разкаже всичко на майка си, но колкото повече приближаваше, толкова повече се съмняваше дали имаше право да я обремени, толкова крехка и чувствителна, с още едно вълнение…
37
През пролетта пренесоха Валерия на носилка вкъщи и Шурик започна отново да я посещава — всяка сряда. Понеделниците, след института, оставаха за Матилда, във вторник беше кръжокът, вечерите в четвъртък и петък също бяха заети с учене. Съботната и неделната вечер принадлежаха на Веруся.
На Валерия той носеше продукти, списания, но й беше по-нужен за разсейване на тъжните мисли.
След операцията Валерия получи първа група инвалидност — без право да работи. Но без работата й беше скучно и тя доста бързо си намери ангажимент на хонорар в реферативно списание. Оформяше преводите си на името на Шурик, но постепенно той се включи в тази работа и двамата заедно обслужваха това странно издание, адресирано към учени изследователи, които не владееха чужди езици.
Валерия си запази създадените широки връзки и на други места, така че си осигуряваше работа, макар да не излизаше от къщи. Превеждаше от любимия си полски и още половин дузина други славянски езици, които усвояваше според възникналите нужди. Намираха се преводи и за Шурик — от европейските езици. Но той изпълняваше и задълженията на куриер — донасяше работата в дома на Валерия. Валерия пишеше на машина, без да гледа клавиатурата, с такава скорост, че ударите по клавишите се сливаха в един рязък картеч.
Но през последните години, може би поради необичайното натоварване, ръцете започнаха силно да я болят. Отначало Шурик й правеше различни приспособления — като например масичка с къси крачета, която поставяха в леглото, а върху нея — машината, така че Валерия да можеше да пише полулегнала, с три възглавници, подложени под гърба. Ставаше й все по-трудно да седи. Постепенно Шурик пое писането на машина.
Освен това, още докато следваше в института, той изкара някакви странни патентни курсове и превеждаше патенти на френски, английски и немски — абсолютно безумни текстове, които самият той не разбираше и предполагаше, че не би могъл да ги разбере нито един от потенциалните читатели. Впрочем за това му плащаха редовно и не предявяваха никакви претенции.