Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 163
Перейти на страницу:

След няколко седмици, когато бе вече сигурен, че въглищарите са прехвърлили провизиите, Козимо разказа за сражението при пещерата. Някои се качиха, но останаха с празни ръце. Въглищарите бяха разделили всичко на равни части, пушената риба пласт по пласт, а със свинските наденици, сиренето и всичко останало бяха направили голям банкет в гората, който траял цял ден.

Баща ни много остаря, а скръбта по загубата на Енеа Силвио предизвика необичайни изменения в неговия характер. Обзе го страстното желание да направи тъй, че делата на брат му да не останат незавършени. Сам се зае да гледа пчелите, като си придаваше важност, макар доскоро да не беше виждал кошер отблизо. За съвети се обръщаше към Козимо, който бе понаучил нещо. Не му отправяше преки въпроси, а довеждаше разговора до гледането на пчели и чакаше да чуе какво ще му каже Козимо, после с раздразнен тон и като се перчеше, го повтаряше под формата на нареждания към селяните, сякаш това са отдавна известни неща. Внимаваше да не се доближава много до кошерите поради своя вечен страх да не бъде ужилен, но му се искаше да покаже, че може да надвие страха. Кой знае колко усилия му струваше всичко това. По същия начин даваше нареждания да се прокопаят канали, за да се изпълни един проект, заложен от бедния Енеа Силвио. Ако беше успял, щеше да бъде рядко добър случай, тъй като блаженопочившият не бе довършил нито един от своите замисли.

За съжаление, късната страст на барона към практическа дейност трая кратко. Един ден, претрупан с работа и нервиран, той се суетеше между кошерите и каналите. При едно рязко движение към него се спуснаха няколко пчели. Уплаши се, размаха ръце, обърна един кошер и избяга надалеч, сподирен от облак пчели. Бягайки слепешката, баронът падна точно в канала, който бяха започнали да пълнят с вода. Извадиха го целия измокрен.

Сложиха го на легло, цяла седмица го мъчи треска от ужилванията и студената баня. След това можеше да се рече, че е оздравял. Ала го обзе такова униние, което не го напусна повече.

Постоянно лежеше и бе изгубил всякакъв хъс за живот. В нищо от онова, което желаеше да постигне, не бе успял. За херцогството вече никой не отваряше дума, а първородният му син беше все по дърветата, дори след като порасна. Доведеният му брат бе убит, дъщеря му се задоми надалеч при още по-противни от нея люде, аз бях твърде малък, за да го подкрепям, а жена му беше твърде безцеремонна и авторитарна. Започна да бълнува, да приказва, че йезуитите са се нанесли в дома му и вече не можел да излиза от стаята, и с този товар от огорчения и мании, с които беше живял през цялото време, премина от живота в смъртта. Умря след няколко месеца.

И Козимо вървеше след траурната процесия. Минаваше от дърво на дърво, но не успя да влезе в гробището. Кипарисите имат изключително гъсти клони и няма как човек да се изкачи по тях. Присъства на погребението отвъд стената и когато всички ние хвърлихме по шепа пръст над ковчега, той хвърли клонче с листа. А аз си мислех, че всички ние цял живот сме били далеч от баща ни, както Козимо по дърветата.

Сега барон Ди Рондо беше Козимо. Животът му не се промени. Вярно е, че се грижеше за нашето имущество, но само от време на време. Когато управителите на чифлиците и арендаторите го търсеха, не знаеха къде да го намерят, а когато най-малко искаха да ги види, ето го на клона над главите им.

Грижите във връзка със семейните дела станаха причина Козимо да се вестява по-често в града. Спираше на големия орех на площада или по пърнарите до пристанището. Хората го уважаваха, казваха му „господине“. И на него му се нравеше да заема старчески пози, както понякога правят младите. Застояваше се да бъбри надълго и нашироко с групичка омброзианци, които се разполагаха в подножието на дървото.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)