Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 163
Перейти на страницу:

Над морето имаше луна. Старецът се беше изморил, гребеше с мъка, плачеше и взе да нарежда:

— Ах, Заира[47], ах, Аллах, Аллах, Заира… Ах, Заира, иншаллах…

И продължи да говори неразбираемо на турски, повтаряше през сълзи женското име, което Козимо никога не бе чувал.

— Какво говорите, рицарю? Какво става с вас? Къде отиваме? — питаше той.

— Заира… Ах, Заира… Аллах, Аллах — не млъкваше старецът.

— Коя е Заира, рицарю? Въобразявате си, че отивате при Заира?

Енеа Силвио Карега кимаше утвърдително с глава, мърмореше на турски през сълзи и отново викаше към луната това име.

Козимо веднага започна да прави предположения за тази Заира. Може би щеше да се разкрие най-дълбоката тайна на този загадъчен и избягващ хората човек. Щом рицарят смяташе, че отивайки към пиратския кораб, ще пристигне при Заира, значи ставаше дума за някаква жена, която се намира в мюсюлманските страни. Може би е била негова съпруга или любовница по ония места, в градините на отвъдморските брегове, или по-вероятно дъщеря, дъщеря, която не бе виждал от момиченце. За да я открие, трябва години наред да е поддържал връзка с турски или мавритански кораби в нашето пристанище и може би най-после бе узнал някаква вест за нея. Може би е научил, че тя е робиня, и за да я откупи, се бе съгласил да уведомява мохамеданите за пътешествията на бригантините от Омброза. Или може би по този начин уреждаше сметката, която трябваше да плати, за да го допуснат на своя кораб и да го отведат в страната на Заира.

Сега, след като беше разобличено коварството му, той бе принуден да бяга от Омброза. Берберите вече не можеха да откажат да го вземат и да го отведат при нея. В неговата реч, прекъсвана от въздишки, се смесиха нотки на надежда, на молба, а също и на страх: страх, че все още не е настъпило подходящото време, че все още някоя злощастна случка може да го раздели от желаното същество.

От умора не бе в състояние повече да движи веслата. Тогава се приближи сянка — някаква берберска лодка. Може би от някой кораб бяха чули шума от битката на брега и изпращаха съгледвачи.

Козимо се плъзна до средата на мачтата, за да се скрие зад платното. Старецът на свой ред започна да вика на лингва франка да го вземат, да го отведат на кораба. Протягаше ръце. Изпълниха молбата му. Двама еничари с чалми успяха да го достигнат, хванаха го за раменете, вдигнаха го, какъвто бе лек, и го изтеглиха на своето корабче. Поради тласъка лодката на Козимо се отдалечи, вятърът подхвана платното и тъй брат ми, който вече чакаше смъртта, не бе открит.

Докато се отдалечаваше под порива на вятъра, чу гълчава от свада на пиратската лодка. Една дума, казана от маврите, прозвуча като „подлец“, а старецът повтаряше като идиот „Ах, Заира!“. Всичко това показваше как е бил посрещнат рицарят. Навярно го държаха отговорен за засадата при пещерата, за загубата на плячката, за смъртта на своите другари и го обвиняваха, че ги е предал. Чу се вик, нещо тупна, после настъпи тишина. Козимо си спомни ясно гласа на баща си, който викаше по полето „Енеа Силвио, Енеа Силвио!“, и скри лице в платното.

Отново се изкачи на рея, за да види накъде се носи лодката. Нещо, тласкано от течението, плуваше сред морето. Някакъв предмет, нещо като шамандура, но шамандура с опашка. Освети го лунен лъч. Забеляза, че не е предмет, а глава. Глава с фес с пискюл. Позна лицето на плуващия по гръб рицар адвокат. Гледаше с обичайния си отнесен вид, с отворена уста. От брадата надолу всичко останало беше във водата и не се виждаше. Козимо извика:

— Рицарю, рицарю, какво правите? Защо не се качите? Хванете се за лодката! Сега ще ви помогна да се качите, рицарю!

Ала старецът не отговори: плуваше, плуваше, гледаше нагоре със замаян поглед, сякаш нищо не виждаше. И Козимо каза:

— Хайде, Отимо Масимо, хвърли се във водата. Хвани рицаря за врата. Спаси го, спаси го!

Послушното куче се хвърли, опита се да захапе яката на стареца, ала не успя, тогава го хвана за брадата.

— За яката, за яката, Отимо Масимо! — настоя Козимо, но кучето повдигна главата и я тласна до борда на лодката. И се видя, че вече няма врат, ни тяло, нито каквото и да е друго, че това е само глава. Главата на Енеа Силвио Карега, отсечена с удар на ятаган.

XVI

Отначало Козимо разказваше съвсем друга версия за печалния край на рицаря адвокат. Когато вятърът докара до брега лодката и него, кацнал на рея, и Отимо Масимо я последва, влачейки отрязаната глава, на хората, които притичаха при неговия вик, брат ми разказа — от дървото, върху което се беше преместил с помощта на въже — една доволно по-проста история. А именно, че рицарят е бил отвлечен от пиратите и по-късно убит. Дори впоследствие се опита да изгради за нашия предполагаем чичо измамна слава, като изфантазира някаква си тайна и хитра негова борба, целяща да срази пиратите. Нашият чичо от доста време се бил посветил на тайната си борба, бил разкрит от маврите и това го довело до страдалческа смърт. Но разказът беше противоречив и гъмжеше от непълноти, защото имаше и нещо друго, което Козимо искаше да скрие. Не желаеше да споменава, че пиратите бяха разтоварили стока в пещерата, че са се намесили въглищарите. И наистина, ако се узнаеше всичко, цялото население на Омброза щеше да се качи в гората, за да вземе обратно стоката от горските жители, обвинявайки ги, че са крадци.

вернуться

47

Вероятно препратка към трагедията на Волтер „Заира“. — Б. р.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)