Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Тази класическа либерална концепция за правителството е възможна само в свят със сигурни пари, които действат като естествен ограничител на склонността на всяко правителство да действа авторитарно и да превишава властта си. Когато правителството трябва да облага народа си с данъци, за да финансира действията си, се налага да се ограничава до неща, които хората приемат за търпими. Правителствата трябва да поддържат балансирани бюджети, като винаги държат потреблението в рамките на приходите от данъци. В общество със сигурни пари правителството ще разчита на съгласието на населението, преди да реши да финансира една или друга операция. Всяко ново предложение за правителствено действие ще трябва да бъде платено предварително от данъците или чрез продажба на дългосрочни правителствени облигации. Това дава на населението реална представа за истинската цена на съответната стратегия, която лесно би могла да се сравни с ползите. Ако правителството търси финансиране за легитимни национални отбранителни цели и инфраструктурни проекти, няма да има сериозни проблеми да наложи данъци или да продаде облигации на населението, което вижда с очите си ползите от това. Ако обаче правителството повишава данъците, за да поддържа разточителния живот на монарха, рискува да предизвика масово негодувание сред населението, да застраши легитимността на управлението си и да го направи още по-трудно. Колкото по-непосилни са данъците и таксите, събирани от правителството, толкова по-вероятно е населението да откаже да ги плаща, така че събирането им да стане много скъпо или да възникнат бунтове, целящи да свалят и заменят правителството с друго, било то с избори или куршуми.

Може да се каже, че сигурните пари налагат на правителствата някаква степен на честност и прозрачност, ограничават властта им до действия, които са желани и търпими за населението. Те позволяват почтено отчитане на разходите и ползите от тях пред цялото общество, но също така налагат икономическата отговорност, необходима за всяка организация, индивид или живо същество, за да успее в живота – потреблението трябва да идва след производството.

Несигурните пари, от друга страна, позволяват на правителствата да купуват лоялност и популярност, като харчат за постигане на популярни цели, без да се налага да представят сметката на народа си. Правителството просто увеличава паричното предлагане, за да финансира всяка недомислена схема, която му дойде наум, а истинската цена на подобни схеми се усеща от населението в годините след това, когато породената от новите пари инфлация тласне цените нагоре. Тогава обаче унищожената стойност на валутата може да бъде приписана на множество фактори, най-често зловещи заговори на чужденци, банкери, местни етнически малцинства, предишни или бъдещи правителства. Несигурните пари са особено опасен инструмент в ръцете на днешните демократични правителства, които са подложени на постоянен предизборен натиск. Малко вероятно е днешните избиратели да търпят кандидати, които говорят честно за разходите и ползите от техните планове. Много по-вероятно е избирателите да тръгнат подир измамниците, които обещават безплатни обеди и обвиняват за сметката предшествениците си или някаква зловеща конспирация. Така демокрацията се превръща в масова заблуда на хора, които опитват да пренебрегнат законите на икономиката, като гласуват да получат безплатен обяд и се оставят да бъдат манипулирани да се гневят на изкупителни жертви, когато сметката им бъде представена под формата на инфлация или икономическа рецесия.