Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Остави кучето встрани и отметна завивката. Нямаше смисъл да мечтае за недостижими неща. Един ден щеше да напусне този начин на живот. Колкото и да я изкушаваше зестрата, щеше да се върне в своя свят. Там, където й беше мястото.
Причината за това се намираше под възглавницата й.
Изабел извади тънкото томче със спомените на майка й. Познатата гледка на дневника с неговата бронзова заключалка й придаде увереност. Тя вървеше по правилния път и трябваше да получи възмездие за смъртта на майка си.
Изабел отиде да се измие, след което свали нощницата си и започна да се облича.
Една мисъл не й даваше покой. Независимо колко егоистично беше това, на нея й се искаше да си намери съпруг, който да я обича и да се отнася към нея с уважението, дължимо на една дама. Тя не се нуждаеше от дворец, а само от удобна къща в провинцията, в която да може да създаде семейство. Затвори очи и притисна роклята, която държеше към гърдите си. Гледката отново изплува пред очите й — децата й тичаха по поляната с баща си… и когато тя се затича към тях, усмихнатият мъж, който я посрещна, беше Керн.
Дали чувството, което изпитваше към него, не беше любов? Тази мисъл я накара да потръпне от желание. Но как беше успяла да се влюби в единствения човек, който не беше подходящ за нея?
Външната врата се отвори рязко. Милорд изджавка силно. Изабел надникна в спалнята и видя Кали да влиза забързано в стаята й. Въпреки че беше облечена в семпла черна рокля с колосана бяла престилка, Кали пак не изглеждаше като почтена жена. Тежките й гърди опъваха горната част на роклята й по шевовете. Няколко руси къдрици се бяха измъкнали изпод бонето й. Тя вървеше, като леко поклащаше съблазнителните си бедра. Кали несъмнено беше предизвикала търкания между мъжката част от прислугата и на Изабел й оставаше само да се надява, че тя щеше да спази обещанието си да не легне с някой от тях.
— Значи си будна — Кали отиде до прозореца и дръпна завесите. — Добре. Тази сутрин няма време за излежаване.
Разтревоженият й тон стресна Изабел. Тя бързо облече роклята си, преди Кали да успее да забележи вътрешния джоб.
— Да не би Хелън да иска да тръгне по-рано тази сутрин? Снощи не ми спомена подобно нещо.
— Не става дума за нея. Има проблеми у дома. Големи проблеми.
Сърцето на Изабел се сви. Пръстите й замръзнаха във въздуха.
— Леля Пърси? Да не е…?
— Не, тя е добре. Този път е Мини. — Кали бръкна в джоба на престилката си, извади лист хартия и го подаде на Изабел. — По-добре виж това. Аз не мога да чета много добре и може би не съм го разбрала правилно.
Изабел разтвори бележката с треперещи пръсти. Тя разпозна елегантния почерк на леля Ди, преди да погледне към подписа. Бележката беше болезнено кратка.
Миналата нощ някакъв скитник беше нападнал леля Мини.
Керн стоеше пред леглото и гледаше втренчено баща си.
Херцог Линууд се размърда в съня си. Свит на кълбо като малко дете, той лежеше на една страна под завивките. На светлината на свещта, която гореше на масата до леглото, бузите му изглеждаха хлътнали и жълтеникави, а носът му беше прорязан от подобни на паяжина вени. Докато спеше, той изглеждаше странно беззащитен. Един болен старец, който отдавна бе изживял най-добрите си години.
Въпреки че отдавна минаваше пладне, тежките завеси все още бяха спуснати и в спалнята беше тъмно като през нощта. В топлия въздух се долавяше сладникавата миризма на лауданум. Предишната вечер, по време на посещението на Керн в операта, Линууд бе имал пристъп.
Лекарят се надяваше, че херцогът ще се възстанови частично, ако останеше упоен в продължение на няколко дни, за да събере сили организмът му.
Линууд потръпна, сякаш изпитваше болка. Устните му се раздвижиха и той изстена.
Керн потисна състраданието, което напираше в него. Не трябваше да се интересува какво щеше да се случи с този стар развратник. Не трябваше да му се иска да облекчи страданията на баща си. Херцогът си беше заслужил мястото в ада. Линууд беше въплъщение на всички онези причини, поради които Керн въздържаше желанието си към Изабел Дарлинг.
Той усети топлина в слабините си. Самата мисъл за нея беше достатъчна да го възбуди. Тя беше завладяла мислите му и преследваше тялото му. Колкото и да се опитваше, той не беше в състояние да накара мозъка си да я забрави за повече от няколко минути. Когато започнеше да мисли за нещо по-безопасно, мислите му неизменно се връщаха обратно към нея, към стройното й тяло и веселия й поглед, към устните й, които с еднаква лекота можеха да го ругаят и да го целуват.