Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно Кали се върна, като подкрепяше една крехка жена с посивяла коса, облечена в розова рокля с волани. Леля Пърси се усмихна, когато забеляза Керн, и той скочи да й помогне да се настани на един шезлонг с грижовността, която един джентълмен би проявил към леля си.
На Изабел й се прииска да можеше да се скрие някъде. Ами ако снощи бяха нападнали леля Пърси? Тя не беше достатъчно силна да издържи на шока. Ако това се бе случило и тя бе умряла, вината щеше да бъде на Изабел.
След малко и Диана влезе в стаята с разпусната коса, която стигаше чак до кръста й, облечена в кафяв пеньоар. Дори и тънките бръчки на възрастта не можеха да скрият красотата й. Тя хвърли един смръщен поглед на графа и се настани на леглото до Мини, като дори не се опита да дръпне надолу роклята си, когато ръбът й се вдигна чак до коленете й.
Изабел видя Керн да поглежда към тези дълги, стройни крака и бе обзета от някакво чувство, което беше по-силно от тревогите й. Прииска й се да скочи и да покрие леля Ди с нещо. Това желание беше толкова изненадващо силно, че Изабел трябваше да стисне с ръце седалката на стола. Особено когато Керн се приближи до Диана.
— Доколкото разбрах — каза той, като гледаше надолу към нея, — ти си спяла, когато Мини е била нападната снощи.
— Да.
— Да си чула някакъв шум, преди тя да извика? Стъпки може би?
— Нищо. Снощи спах необичайно добре — поне, преди да бъда разбудена. — Тя говореше предизвикателно, с подозрението, с което се отнасяше към всички господа.
— Когато излезе от стаята си, видя ли мъжа?
Диана поклати глава.
— Трябваха ми няколко минути да намеря и запаля свещ и той успя да се измъкне. Входната врата беше оставена широко отворена. Мини лежеше на пода и кървеше.
— Намерихте ли оръжието?
— Беше захвърлено на стълбите — отговори Мини. — Изабел, покажи го на негово благородие.
Изабел стана и неохотно отвори чекмеджето до масата. Не й се искаше да се докосва до ножа, след като знаеше за какво беше послужил. Тя потръпна, когато си помисли колко по-лошо можеше да бъде.
Керн се приближи, взе ножа и го разгледа внимателно.
— Обикновен кухненски нож. Няма отличителни белези.
— Да, и възнамерявам да го задържа там — каза Мини, показвайки, че ножът трябваше да бъде върнат в чекмеджето. — Ако онзи мръсник се върне, можете да сте сигурни, че ще го кастрирам.
Керн не каза нищо. Той се върна при Пърси, която гледаше с големите си очи.
— Госпожо, вие чухте ли нещо необичайно?
— Съвсем нищо. — Тя потръпна. — Съжалявам, но от лекарството, което вземам вечер, ми се доспива. Чух как Минерва извика, но нищо преди това.
Керн се върна при Диана.
— Забавлява ли някого снощи?
— Не. Не смяташ ли, че щях да кажа, ако беше така? — Тя направи гримаса на отвращение — Последния път, когато бяхте тук, ви казах, че нямам голяма полза от свине. Особено в леглото ми.
Кали се усмихна лукаво.
— Това че никога не успя да научиш каква е разликата между прасе и член си е твой проблем.
— А ти никога не си се интересувала какви животни вкарваш в леглото си — отвърна Диана, — стига да имат две топки и мека пръчка, с която да си играеш.
— Прътовете на моите клиенти винаги са били по-твърди отколкото на твоите — каза ехидно Кали. — Ако искаш съвета ми, мъжете сигурно щяха да се държат по-добре с теб, ако не лежеше като студена риба.
— Достатъчно — прекъсна ги троснато Мини. — Сигурна съм, че негово благородие не иска да ви слуша кавгите.
Изабел прехапа устна. Керн се беше облегнал на стената със скръстени на гърдите ръце и изглеждаше замислен. За какво ли мислеше? Изабел не искаше той да си създаде лошо впечатление за лелите й. Искаше й се да осъзнае, че въпреки професията си те бяха добри жени, които я обичаха с цялото си сърце. Откакто Изабел се помнеше, всеки път, когато тя бе идвала да ги посети, те бяха преставали да се срещат с клиенти. Вярно, че Кали не се беше въздържала един-два пъти, но през последната година те бяха престанали да забавляват мъже, макар това да означаваше, че бе трябвало да се лишат от луксове като вино, нови рокли и бижута.
Но дали тяхната саможертва имаше някакво значение за един благородник като Керн? Едва ли, ако се съдеше по арогантното му намръщено лице. Тя си представи сцената през неговия поглед: Кали, наведена напред, за да му позволи да огледа гърдите й, Мини, на леглото в своята червена нощница, Диана, която го дразнеше с разголените си крака, изтощената от борбата си с неприятната болест Пърси.
Никога досега Изабел не беше усещала толкова силно колко дълбока пропаст отделяше нейния свят от неговия. Но всички тези жени бяха нейното семейство и тя ги обичаше. Не беше необходимо да търпи неговото презрение към тях.