Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Миналата вечер той бе изпитал готовност да убие човек заради нея. Графът се уверяваше, че този глупав импулсивен порив не се дължеше на желанието да защити честта й, а по-скоро на това, че той не можеше да понесе мисълта, че някой друг мъж може да я докосва. Дори ако той самият не можеше — не трябваше — да докосва съблазнителното й тяло.
Дължеше вярност на Хелън. Тя беше неговата избраница, неговата бъдеща съпруга, непорочната жена, с която щеше да сподели остатъка от живота си. Той бе дал честната си дума на Хелън да не бъде като останалите мъже и да не сее дивото си семе навсякъде, където му се прииска. Беше й дал този обет след възмутителния инцидент на четиринайсетия му рожден ден.
Керн стисна зъби и си наложи да не мисли за това. Миналото вече нямаше значение, освен в онези случи, в които го беше научило на нещо и го беше превърнало в мъж на честта.
Той нямаше да се държи като Линууд. Нямаше.
Керн се обърна и излезе от спалнята, като кимна на прислужника, който чакаше в другата стая. Докато слизаше по стълбите и тръгваше към дома на Хатауей, графът усети нов прилив на решителност. Тази сутрин той бе провел един безполезен разговор с преподобния лорд Реймънд Джефрис. Керн трябваше да уведоми Изабел, че свещеникът все още твърдеше, че не знае нищо за убийството.
Освен това той беше обещал на Хатауей да държи Изабел под око. Дори само за това трябваше да потисне привличането, което изпитваше към нея. Щеше да започне, като си припомнеше всички причини, поради които Хелън беше по-подходяща за него от една красива натрапничка.
И щеше да го направи веднага.
Когато стигна до голямата къща на площад „Гросвенър“, един прислужник тръгна да извести за пристигането му, а графът остана да чака в дневната. Керн се чувстваше неспокоен и изпълнен с енергия, докато чакаше двете жени да слязат. С изключение на няколко думи, които трябваше да размени насаме с Изабел по отношение на разследването, той възнамеряваше да отдели внимание само на годеницата си.
След няколко минути Хелън влезе сама в дневната. Милорд се мъкнеше след нея, което означаваше, че Изабел също щеше да се появи скоро. Тя не ходеше никъде без безценния си помияр.
Хелън вдигна кученцето и го сложи в скута си. Керн почувства вина, че я беше пренебрегнал.
— Джъстин! Татко го няма, днес ще бъде в парламента. За малко да изпуснеш и мен. След малко ще излизам да пазарувам. Искаш ли да дойдеш с мен?
Той й целуна ръка.
— Страхувам се, че днес няма да имам време за това.
— Заради баща ти е, нали? — Тя го погледна с разбиране и докосна ръкава му. — Татко ми каза, че херцогът е имал пристъп. Страшно съжалявам.
— В момента той си почива. Не можем да направим нищо.
— Сватбата ни е след малко повече от месец. Мислиш ли, че трябва да я отложим?
Тази идея се стори доста привлекателна на графа, но той бързо отхвърли тази възмутителна мисъл. Керн отведе Хелън до един шезлонг и се настани до нея.
— Разбира се, че няма да я отложим. Той ще се оправи за две седмици. Доктор Садлър ме увери в това.
— О, толкова се радвам да го чуя. — Тя се наведе напред, сякаш искаше да му довери някаква тайна. — Не искам и най-малката неприятност да помрачи сватбата ни. О, това ще бъде най-хубавият ден в живота ми. Искам да ти кажа какво меню съм избрала за закуска.
Тя започна да му описва ентусиазирано блюдата. Известно време той я слушаше, като се намесваше с предложения, когато беше необходимо, но през цялото време не сваляше поглед от лицето й. Хелън имаше малко, красиво лице, косата й беше събрана на кок — класическа английска красавица. Оживените й сини очи и усмихнатите й устни й придаваха почти момичешки вид и тя гледаше на света като вечно обляна в слънце градина, която не познава тъмнината на нощта. Хелън се вълнуваше от тривиалните неща — балове, обикаляне на магазините и светски задължения.
Разликата във възрастта им беше десет години, но той се чувстваше много по-стар, почти дядо в сравнение с нея. Такъв ли щеше да бъде животът му с нея — безкрайно дърдорене за менюта, мода и клюки, повърхностно обсъждане на нещата без никакво задълбочаване в същността им? Тази мисъл го тревожеше. Той потисна безпокойството си и си напомни, че Хелън беше непорочна, лоялна и скромна, а това бяха качествата на идеалната съпруга. Тя имаше и добро сърце, за което свидетелстваше и фактът, че беше успяла да убеди Хатауей да даде зестра на Изабел.
Изабел. Керн усети прилив на енергия. Мисълта за нея го изпълни със силен копнеж. Къде беше тя, по дяволите? По-добре щеше да бъде, ако си беше в стаята и се приготвяше за излизането по магазините с Хелън.