Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Чакай — Мини я сграбчи за китката. След това я погледна с мъдрите си очи и Изабел се почувства, сякаш възрастната жена беше успяла да проникне в дълбините на душата й. — Ти изпитваш нещо към този мъж. Не отричай, забелязах го по погледа ти. Леля ти Мини винаги те е познавала по-добре от всеки друг.
— Да — прошепна Изабел. — Имам… чувства към него.
— О, моето момиче, да искаш да легнеш с мъж няма нищо срамно. Ти вече си жена и имаш женски нужди. Време е да приемеш това.
Да не би леля Мини да я подканваше да се отдаде на Керн? Въпреки удивлението си, Изабел почувства силен копнеж. Колко прекрасно щеше да бъде да го направи, да изпита с него насладите, за които бе чувала да говорят лелите й…
В коридора се чуха стъпки и Кали се появи отново, като пристъпи встрани, за да даде път на госта.
Керн застана на вратата — едра, мрачна фигура на фона на мрачния коридор. Високомерните му зелени очи огледаха кичозното обзавеждане и се спряха на леглото, на което Изабел седеше до Мини.
Изабел усети как се вледенява и се почувства уязвима пред него. Трябвало бе да се досети, че той ще се появи, графът винаги успяваше да я намери, независимо къде отиваше тя. Този път обаче бе искала той да не я намери, за да не види резултата от ужасната й немарливост и твърдоглавие. В гърлото й отново заседна буца и тя преглътна с усилие.
— Можем да говорим долу — каза му и се надигна от мястото си. — Извини ме, лельо Мини.
— Недей да се измъкваш с госта ни — скастри я Мини. — Първо искам да поговоря с него.
Керн отиде до леглото и огледа възрастната жена.
— Когато чух, че някой се е разболял, предположих, че става дума за Персефона. Очевидно съм сгрешил.
— Ужасна история — намеси се Кали и потръпна. Тя се настани на столчето пред тоалетната масичка и намести роклята си, като умело повдигна ръба й така, че откри глезените си. — Аз, разбира се, не бях тук, но Диана ми каза, че писъците я събудили…
— Това не е проблем на негово благородие — прекъсна я Изабел. Тя искаше Керн да си тръгне и затова оправи завивките, взе чашата от Мини и я сложи върху подноса, като през цялото време не престана да се мръщи на графа. — Нямате ли работа в парламента? Може би трябва да отидете на търга в Татърстолс? Ако нямате друга работа, Хелън ще се зарадва, ако отидете на пазар с нея.
При споменаването на годеницата му той се намръщи леко.
— Най-важната ми работа е да разбера какво се е случило тук — каза той. — Мини? Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш?
— С удоволствие — отвърна тя с достойнството на дама. — А ти седни, момиче. Нервираш ме, като стоиш права.
Със свито сърце Изабел се отпусна в стола до леглото. Какво друго й оставаше, освен да изхвърли Керн навън? Но това беше невъзможно, той беше твърде силен за нея.
Не, той щеше да остане тук и да започне да си пъха носа в чуждите работи, докато не научеше всичко. И щеше да разбере как Изабел беше застрашила живота на жените, които я бяха отгледали.
Мини притисна ранената си ръка към гърдите.
— Снощи се случи нещо ужасно — започна драматично тя. — Събудих се от някакъв шум. Като знаех, че Пърси е болна, първата ми мисъл беше да отида при нея, че тя може да се е събудила и да ме е повикала.
— По кое време стана това? — попита Керн.
— В малките часове, малко преди разсъмване. Веднага станах от леглото и отворих вратата. В коридора беше тъмно като в рог, но аз тръгнах пипнешком, както съм правила неведнъж. — Тя замълча с мрачно лице. — Близо до стълбището някакъв мъж изскочи от мрака и ме повали.
— Мъж — повтори Керн. Той се намръщи на Мини и започна да крачи бавно напред-назад из стаята. — Успя ли да го огледаш?
Тя поклати глава.
— Както казах, беше тъмно. Успях да различа само някаква сянка. Когато той ме блъсна, аз посегнах към него с надеждата да хвана крадливото копеле. Разбрах, че има нож, твърде късно.
— Едър ли беше, или дребен? Набит или слаб?
— Не успях да забележа. — Мини направи гримаса и сложи ранената си ръка върху юргана. — Болката беше толкова силна, че не си спомням нищо друго. Мръсникът успя да избяга.
— Ти си изпищяла — напомни й Кали. — Диана каза, че крясъците ти трябва да са разбудили целия квартал. Горката Пърси за малко да откачи.
— Те тук ли са? — попита Керн. — Искам да говоря с тях.
Кали стана от мястото си.
— Ще ги повикам, милорд.
Тя излезе от стаята. Изабел остана да седи нещастна. Керн все още не беше чул цялата история. Той не осъзнаваше, че мъжът, който беше нападнал Мини, не беше обикновен крадец. Това беше фактът, който тя не искаше графът да научи, защото така Керн щеше да разбере, че тя беше причината за снощния инцидент.