Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Изабел остана близо до вратата.
— Познавали сте някои от любовниците на майка ми. Бих искала да знам кои.
— Аз ли? Откъде ти дойде наум, че съм ги познавал?
— Така ми каза сър Джон Тримбъл. Изглежда, че сте се опитали да накарате мъжете да попречат на майка ми да довърши книгата си.
Дикенсън пребледня на слабата светлина. Започна да си играе с диамантената игла, която придържаше вратовръзката му.
— Тримбъл е проклет лъжец. Той завиждаше на останалите от нас, които имахме достатъчно пари, за да си позволяваме услугите на Аврора. Не му харесваше, че не беше включен в клуба.
— В клуба ли? В кой клуб?
Той се разсмя.
— Имам предвид нашето малко братство, на онези от нас, които по едно или друго време бяха успели да привлекат вниманието на Аврора. — Той се усмихна похотливо. — О, тя беше най-добрата, която можеше да се намери. Херцогинята на прелюбодейството.
На Изабел й се прииска да му издере очите. Но тя не можеше да отрече, че майка й си беше заслужила тази титла с професията си. Въпреки това беше болезнено да чуе истината.
— Сигурно не искате да кажете, че сте провеждали официални срещи на бившите и настоящите й любовници?
Той сви рамене.
— Обръщахме по няколко бутилки и си разправяхме истории, но определено не сме плащали членски внос и не сме имали никакви правила. Освен очевидното, разбира се.
— Кажете ми имената им.
— Че защо? Това беше тайно братство и в него не се допускаха жени. — Дикенсън се ухили и оголи острите си зъби. — Освен ако не искаш да продължиш традицията на майка си. Какво ще кажеш? Ще те настаня в твоя собствена къща, ще ти купя хубава карета и ще ти наема прислуга.
На Изабел й се повдигна. Как бе могла нейната добра, красива майка да се остави да бъде използвана от тези развратници?
— Кажете ми имената им или аз ще дам името ви на магистрата. Той сигурно ще се заинтересува да чуе как сте се опитали да подтикнете тези мъже да убият майка ми.
— Мислиш ли, че законът ще се заинтересува от една курва? — Дикенсън вдигна ръка. — Пък и ние не сме я убили. Помагам ти, нали? Аз просто бях решил, че е мой дълг на джентълмен да информирам приятелите си, че тя пише за нас.
Изабел стисна юмруци и повтори:
— Кажете ми имената им.
Дикенсън я огледа, сякаш тя беше бясно куче.
— Предполагам, че нищо няма да стане, ако ти кажа. Освен мен и Линууд, в групата беше и лорд Реймънд Джефрис, но той се хвана с религията и ни напусна. — Дикенсън започна да отмята имената на пръстите на ръката си. — Лавджой загина при Ватерло. Блъндел е в Индия от пет години. Кой остана? А, да, Пейн се застреля през тринайсета, след като изгуби цялото си богатство на масата за фаро.
Изабел знаеше последните три имена от мемоарите на майка си — Марс, Херкулес и Персей. Тя с усилие зададе следващия си въпрос.
— Вие сте били Нарцис. Знаете ли как майка ми е наричала Тримбъл?
— Че откъде да знам, по дяволите? Когато бяхме в леглото, тя никога не говореше за другите си любовници.
— Познавате ли мъжа, когото е наричала Аполон?
— Аполон? — Той я погледна с празен поглед. — Никога не съм чувал това име.
Изабел не беше успяла да научи нищо ново от Дикенсън и това я дразнеше.
— Значи вие сте отишли при Линууд, Джефрис и Тримбъл и сте им казали, че Аврора трябва да бъде премахната.
— Това е лъжа. Вече ти казах, че не е имало никакъв заговор. Ти преиначаваш думите ми. — Той я огледа от главата до петите и възмущението му бе заменено от похотливо изражение. — Като си помисля, имам нещо, което мога да сложа в твоята уста. Нещо голямо и вкусно.
Изабел с ужас видя как той плъзна ръка до слабините си и започна да се търка бавно надолу-нагоре.
— Ела тук, момиче. Аз бях добро момче и отговорих на глупавите ти въпроси. Не мислиш ли, че заслужавам награда?
Изабел усети как в нея се надига силен гняв. Този груб развратник, който се представяше за джентълмен, се беше обидил, когато майка й се беше осмелила да запише неприличните му похождения.
— Ако си искате наградата — каза тя, — елате тук.
Той тръгна нетърпеливо към нея, като разкопчаваше панталона си в движение.
— Аврора ли те обучи? Каза ли ти как ми харесва най-много?
— Имам си собствени методи. — Изабел се усмихна съблазнително и го остави да се доближи достатъчно, след което направи онова, което лелите й я бяха научили да направи, ако бъде нападната от мъж — замахна с юмрук и го стовари в слабините на Дикенсън.
Викът му можеше да събуди мъртвец. Той се сграбчи за слабините, залитна назад през вратата и падна сред купчина боклуци в коридора. Там остана да лежи и да скимти превит на две.