Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— О, Керн — прошепна Изабел срещу гърлото му. — Радвам се, че дойде да ме търсиш.
Той не можеше да попречи на похотливите си мисли да изпълнят съзнанието му. Те бяха като треска, която го изгаряше и излизаше извън контрол. Керн искаше да сложи край на това мъчение. Искаше да я обладае — сега, веднага, в тази малка и мрачна стаичка, докато зад вратата стотици хора гледаха операта.
Тази мисъл беше заредена с толкова силна еротична енергия, че той си наложи да се отдръпне. Отблъсна Изабел от себе си и я задържа на една ръка разстояние.
— Какво правеше тук, по дяволите? Нищо ли не си научила от първата си среща с Дикенсън?
Тя вдигна глава. Кафявите й очи заблестяха на слабата светлина.
— Не бях в опасност. Не видя ли хората навън? Можеш да ме поздравиш за начина, по който се справих с него.
Това обясняваше защо Дикенсън се беше държал за слабините. Ужас и ярост засенчиха възхищението на Керн. Той плъзна ръце по изящните й рамене, за да се увери, че й няма нищо.
— Кажи ми какво ти каза това дяволско изчадие.
Тя потръпна леко и отмести поглед встрани.
— Нищо, с което да не мога да се справя. Въпреки че ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако ми върнеш камата.
— Не трябва да се поставяш в положение, в което да имаш нужда от оръжие — каза Керн през стиснати зъби. — Отговори ми. Той опита ли се да те насили?
— Направи ми неприлично предложение. — В гласа й се долавяше горчивина, но тя държеше главата си вдигната с гордост, от която сърцето на графа се свиваше. — Предложение, каквото един джентълмен прави на жена с моя произход.
На Керн му причерня от ярост. Той бе обзет от непреодолимо желание да пролее кръв. Кръвта на Дикенсън.
Графът пусна Изабел и скочи към вратата. Щеше да накара това копеле да си плати. Щеше да изпрати мръсника да гори в ада…
Изабел му препречи пътя и опря гръб в затворената врата.
— Къде отиваш?
— Да намеря Дикенсън.
— И какво смяташ да направиш?
— Да му предложа избор между пистолети и саби.
Изабел зяпна изненадано.
— Керн, не трябва да правиш това. Не можеш да го предизвикаш на дуел.
— Мога, и още как. Ще го убия с голи ръце за това, че се е осмелил да те докосне. — Той сви несъзнателно ръце в юмруци и си представи как хваща Дикенсън за гушата, как го чува да се моли за милост, как лицето му става мораво…
Изабел улови лицето му между дланите си.
— Не! И дума да не става. Той дори не ме докосна.
— Той те е обидил и това е достатъчно.
— Не можеш да убиеш човек само защото ме е обидил. Мисли, Керн. Помисли какъв скандал ще се разрази. Помисли как ще се отрази всичко това на Хелън. Тя не може да знае какво изпитваме един към друг и никога не трябва да разбере.
Хелън. Той започна да се успокоява. Мъглата пред погледа му се разпръсна. Той осъзна какво не беше направил за малко.
Почти беше забравил за годеницата си. Почти беше предал сладкото момиче, което от една година планираше сватбата им.
Почти се беше обявил за защитник на една уличница.
Изабел го гледаше в очите, погледът й беше пълен със загриженост. Дори с разрошена коса и зачервени от целувката му устни, тя пак се държеше с достойнство. Не, той не можеше да я нарича с обидни имена. Тя беше също толкова дъщеря на благородник, колкото беше и дъщеря на проститутка.
Графът я пусна, затвори очи и се облегна на стената. Дори и сега тя не спираше да го изкушава. Ръцете му все още искаха да я прегръщат и той все още усещаше женския й аромат върху кожата си. Тя отговаряше на някаква мрачна нужда, която той изпитваше и която не смееше да се опита да разбере. Керн с ужас осъзна, че я желаеше толкова силно, че беше готов да се откаже от Хелън заради нея.
„Тя не може да знае какво изпитваме един към друг.“
Какво изпитваше той към Изабел? Привличане, естествено. Но чувствата му бяха много по-дълбоки от това. Той обаче не можеше да си позволи да се гмурне на дълбокото, защото ако го направеше, можеше да се удави.
Скъпи читателю,
Ти може би си мислиш, че животът на една куртизанка е пълен с безкрайни удоволствия. Вярно е, че ние често се отдаваме на приятните пороци на плътта, но и ние като всички останали хора, имаме скучно ежедневие и моменти, в които мъжете ни се връщат в своя свят, а ние оставаме да се грижим сами за себе си.