Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
- Автор: Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
И той заговори за друго.“
— Зная какво ви се е случило там — каза Ваня Красногорски-младши, когато се срещнаха след два дни. — Искате ли да ви кажа?
Станислав го наблюдаваше с притворени очи и усети как сърцето му започна да бие учестено. За какъв дявол са ми твоите откровения, помисли си той с неочаквана злоба, но каза съвсем спокойно:
— Щом искаш, кажи.
— Изнасилили са ви… — каза Ваня, а когато Станислав се ококори изумен, повтори — Изнасилили са ви.
— Откъде знаеш? — възкликна Станислав смаян.
— Зная. Намерихте ли ги?
— Не.
— Ще ги намерите ли?
— Не зная.
— Трябва. Ако искате, аз ще се заема.
— Минаха повече от петнайсет години — каза Станислав бавно. — Време е вече да забравя.
Много неща беше забравил. Но няколко картини все пак останаха.
… Облачно небе. Върховете на боровете се люшкат. Празната туба лети, премята се сред храстите… И вонящата хладина на бързо изсъхващия бензин… И няма запалка. Няма. НЯМА!
Добре би било напълно да забравя за това, помисли си той.
— Някои неща не бива да се забравят — каза Ваня с блеснали очи. — Има престъпления, за които е малко да убиеш извършителите — трябва да ги измъчваш.
Сърцето му отново прескочи.
— Откъде взе тези думи? — попита Станислав и се помъчи да преодолее отвращението си.
— Кои?
— „Малко е да убиеш — трябва да измъчваш“?
— Не зная — каза Ваня учуден. — Какво значение има?
Значение имаше, и то голямо, но Станислав не желаеше повече да говори за това.
— Добре — каза той. — Да продължим. Какво друго можеш?
Глава шеста
„… Занимаваха го две теми. Внезапно сподели изключително любопитно наблюдение по повод моята папка. (Сега разбрах, че внимателно е прочел всички материали и ги е анализирал задълбочено.) Беше забелязал някаква общност, при това ключова — някакъв странен, но напълно определен мотив у тези, които му желаеха доброто, а именно, че всеки от тях искаше той да напусне Питер.
Саша Калитин го канеше в Москва.
Габуния, ухажорът на мама, имаше намерение да отведе всички в Поти (или в Батуми?).
Писателят Каманин го бе препоръчал за Индия… Академикът искаше да го изпрати за две години в Бъркли…
Той млъкна и търпеливо наблюдаваше как възприемам казаното. После добави през зъби: «А ако децата се бяха родили, всички щяхме да се преселим в Минск…»
Нямаше как да пренебрегна това наблюдение. Веднага мислено добавих и Шерстнев, чиито старания означаваха за Красногоров безнадеждно отдалечения от Питер Арзамас–16 (или някоя друга дупка, също толкова отдалечена), както и левкемия. Изводът му бе абсолютно точен, но веднага ставаше ясно колко малко ни приближава той към целта.
Все пак известно време си поговорихме за това.
— Е, значи — казах аз в заключение (малко шеговито, но всъщност съвсем сериозно) — пъпът ви е хвърлен в Ленинград. Забележително. «И пред новата столица увяхна… или потъмня?… старата Москва…»
Той се усмихна криво, но това беше ВСИЧКАТА му реакция…
Всъщност в момента много повече го интересуваше друга тема. Меко, внимателно, със заобикалки той си изясни моето мнение по въпроса дали не можем да направим експеримент. Да провокираме нападение… или дори да го организираме… В края на краищата, ако той действително притежава някакви свръхестествени качества, то трябва по някакъв начин да ги тренира, нали? «ДА!!! ТАКА Е!» — искаше ми се да изкрещя с всичка сила. Най-сетне той бе ПОЖЕЛАЛ. Но, разбира се, не закрещях, а най-спокойно му разясних нещата. Ако нападението е ИСТИНСКО, той ще рискува живота си, здравето и така нататък, а ако е, така да се каже, експериментално, то най-вероятно нищо няма да излезе — Съдбата няма да се хаби напразно. Схвана моментално същината.