Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Навярно я бяха чули, защото веднага застанаха нащрек. Дрейк пръв я позна.
— Рейвън! Казах ти да ме чакаш.
— Разтревожих се и исках да ти помогна, ако си в беда.
— Мислехте да защитавате Черния рицар само със зъби и нокти ли? — запита сър Джон с лек смях.
Рейвън не се засмя. Ако се наложеше, тя наистина щеше да се бие със зъби и нокти заради Дрейк.
— Защо сте още тук, сър Джон?
— Не можех да си тръгна, докато не разбера какво е станало с Дрейк. Исках да съм наблизо, за да му помогна, когато избяга. След като ви оставих в Чърк, намерих оцелелите ни хора да се крият в гората. И те чакаха да узнаят съдбата на Дрейк. Пратих ги в Уиндхърст и останах тук. Нали виждате, никога не съм се съмнявал, че този тук е способен да избяга.
— Трябва да тръгваме веднага — каза Дрейк. Потърси с поглед лицето на Рейвън. — Изтощена си. Можеш да спиш, докато яздим. Зевс има сили да ни носи и двамата.
Джон вече беше оседлал двата коня.
— Надявам се да не сте гладни, защото почти нямам какво да ви предложа — каза той. — Можем да купим храна в първото село, през което минем.
— Нямам пари — каза Дрейк.
Джон се усмихна.
— Не се страхувай, приятелю. Имам достатъчно пари за всичко, което ни трябва.
— Ще те помоля за една услуга, Джон — каза Дрейк. — Ти много пъти си ми доказвал своята вярност, но ще те помоля за още нещо.
— Кажи, Дрейк.
— Иди в Билтуелс и кажи на баба Нола, че Рейвън и аз сме в безопасност и засега сме добре. Тя ще се тревожи за нас, а ти си единственият, на когото съм казал къде живее.
— Разбира се, че ще отида — каза Джон. — Ще се срещнем в Уиндхърст. Но първо трябва да вземеш парите, които ми останаха в кесията. Няма да ми трябват.
Той откачи кесията от колана си и я подаде на Дрейк.
— Остави и за себе си, Джон — каза Дрейк, вземайки само част от монетите.
Дрейк се качи на Зевс и Джон вдигна Рейвън на седлото. Рейвън обви ръце около кръста на Дрейк и го хвана здраво. Неговите ръце също я обгърнаха и я притиснаха към него. Той взе юздите, смушка Зевс с коляно и го подкара напред.
14
Тръгнаха на път в нощта, без някакви признаци някой да ги преследва. Рейвън спеше на седлото, свита до Дрейк. Бяха излезли от гората и яздеха през тресавищата, покрити с изтравниче, и край скали, в които водата се разбиваше с гръмовен звук. Рейвън се размърда в прегръдките на Дрейк. След малко се събуди, смутена и объркана.
— Къде сме? — запита тя, поглеждайки към любимия си. По лицето й се бяха отпечатали сенки от изтощение, чудеше се как е могла толкова време да се задържи на седлото.
— Достатъчно далече от Чърк, за да спрем и да си починем — отвърна той. — Малко по-нататък има село, а точно зад него и един поток. Минах тук при първото си пътуване до Уиндхърст. Можем да се отбием в селото да купим храна, а после да си починем няколко часа край потока. Мястото, което имам предвид, е закътано и никой пътник няма да ни забележи. Зевс ще се напие с вода и ще си отпочине, докато и ние се освежим.
— Мога ли да се изкъпя? — запита нетърпеливо Рейвън. — Сърби ме кожата. Мръсна съм от пълзенето през тунела.
— Водата ще е студена.
— Няма значение.
Дрейк се усмихна.
— И аз мисля така. Искам час по-скоро да махна от себе си мръсотията от тъмницата.
Той подкара Зевс встрани от скалите.
След малко стигнаха до селото. Беше пазарен ден. Тесните улици бяха препълнени с народ, продавачите се надвикваха да предлагат стоките си. Те купиха два пая с месо, изгълтаха ги веднага, после купиха още пай, малко сирене, хляб и бира, достатъчно, за да им стигнат до Уиндхърст, ако ги разпределят пестеливо. Останаха достатъчно пари и да купят една шарена кобила за Рейвън, наметало за Дрейк и по един кат бельо за двамата. Продавачът погледна изцапаните им лица и прибави един калъп сапун към покупките им.
След като Дрейк привърза торбата с провизии и меха с бира на седлото си, той настани Рейвън на седлото на кобилата й и двамата излязоха от селото. Лесно намериха потока. Дрейк сякаш знаеше накъде отива, водейки Зевс и кобилата към един завой на потока, където китка дървета ги закриваше от минувачите.
— Веднъж лагерувах тук — обясни Дрейк, докато слизаше от седлото и сваляше Рейвън на земята. — Тук мястото е тихо. Можем да си накладем огън, никой няма да го види. В тази част на Уесекс минават малко пътници.
— Мислиш ли, че Уолдо вече е разбрал, че ни няма? — запита Рейвън.