![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Внезапно си спомни какво се крие под премигващите пламъчета.
Символ. Емблема, която би трябвало да носят всички кораби, управлявани от дишащи кислород раси.
Лъчевата спирала на Цивилизацията на Петте галактики.
Тази нелепост го порази. Отначало се зачуди дали не е поредният трик, който заблуждаваше сетивата му. Толкова много усилия, само за да лишат „Стрийкър“ от емблемата, му.
Така или иначе, машините очевидно имаха проблем. Плътната въглеродна обвивка, обременяваща земянитския кораб, бе упорита и всички опити на Ханес Суеси и делфините да я свалят бяха завършили безуспешно. Когато се приближи, Емерсън видя, че е разкрита съвсем малка част от корпуса на „Стрийкър“.
Едва не се засмя на затруднението на извънземните. После погледна нататък и видя.
Още машини. Цели рояци, прииждащи от звездното небе. Подкрепления, които идваха да помогнат на събратята си.
Беше време да действа. Той протегна ръка към оръжейния пулт, избра най-слабите лъчи, за да не повреди случайно „Стрийкър“.
„Е, по-лошо няма да стане — помисли си. — Надявам се да се получи.“
Толкова съсредоточено се прицелваше — като внимателно насочваше мерниците, — че изобщо не забеляза какво се е случило току-що в осакатения му ум.
Съставени непосредствено едно след друго, двете ясни изречения гладко изразяваха ирония и надежда.
Джилиън
Мисълта прониза съзнанието й като мълния.
— Тревога! — високо извика тя.
По полупустите коридори на земянитския кораб отекнаха аларми и делфините се втурнаха към бойните си постове. Монотонното бръмчене на двигателите се усили, когато екипажът на Суеси подаде енергия към полетата и оръжейните системи.
— Ние, докладвай!
Въртящата се холограма бързо заговори, този път без обичайната си подигравателност.
— Изглежда сме били подложени на смесено пси-кибернетично въздействие, целящо да отвлече вниманието на защитниците на „Стрийкър“, и органични, и механични. Фактът, че ние с вас едновременно излязохме от това състояние предполага, че източникът на излъчването внезапно е бил унищожен. Предварителните податки показват, че са използвали сложно логично същество, чието мемо-равнище е било поне от клас…
— Каква е опасността в момента?
— Не регистрирам непосредствени импулси или макро-оръжие, насочено срещу кораба. Но засичам няколко робота, проявяващи латентни енергийни признаци, които отблизо биха могли да се окажат опасни. Засега изглежда се задоволяват да стрелят един срещу друг.
Джилиън пристъпи към дисплея, показващ носа… точно в обратната посока от участъка, който наблюдаваше, подозирайки някаква неизвестна заплаха. Сърцето й се разтуптя, когато видя колко малко е оставало да загубят всичко, ако нашествениците не бяха започнали да се бият помежду си. Край „Стрийкър“ избухваха ярки проблясъци и тъмни паякообразни фигури се хвърляха една срещу друга в опасна близост до кораба.
— Къде са зангите, по дяволите? — измърмори под нос тя. Там, където преди се бяха намирали дишащите водород, сега сканиращите уреди не показваха нито следа от огромната сфера… а само издължен облак йони. „Навярно това е следата от двигателите им, останала, когато са заминали да се заемат с някаква задача. Сигурно всеки момент ще се върнат.“
Мислите й инстинктивно се отдръпнаха от другата възможност — някакво оръжие да е причина за отсъствието на зангите. Оръжие, достатъчно мощно, за да ги превърне в дим.
„Както и да е, пси-атаката ни е попречила да забележим изчезването на нашите пазачи. Някой здравата се е изпотил, за да се погрижи известно време да останем на мястото си.“
Тя усети, че ревът на двигателите се усилва, когато Каа започна да отстъпва назад от вихъра на битката. Но пилотът успя да се отдалечи на съвсем малко разстояние, преди роякът да го последва, сякаш беше завързан с невидими въжета за „Стрийкър“.
— Имаш ли представа кой…
— Не се идентифицира нито един от участниците в сражението.
— Тогава какво се опитват…
— Изглежда някаква група се е мъчила да открадне КЗП-архива на „Стрийкър“.
— КЗП…
Джилиън рязко затвори уста, когато разбра.
Според закона всеки галактянски кораб трябваше да носи „наблюдател“… устройство, което пасивно записваше основните особености на пътуването му. Някои от тези уреди бяха сложни. Други — като онези, които можеха да си позволят бедните кланове, — бяха примитивни минерални апарати, способни само да записват приблизителното местонахождение на кораба и да идентифицират минаващите покрай него съдове. Но всички те попадаха в категорията „криптозаписваща памет“… предназначена да съхранява информация, която никой нямаше да прочете. Поне не в настоящата епоха. Предполагаше се, че накрая записите ще попаднат в безкрайните архиви на Великата библиотека, за да бъдат изучавани на спокойствие през някоя по-късна ера, когато страстите на сегашната вече представляват само исторически интерес. Джилиън внезапно проумя целта на атаката.