Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Благодаря ти, но не го прави друг път. Докато стоеше там и се колебаеше, те почти те бяха хванали. Зед и Калан са имали право. Следващия път недей да спориш с тях.
Ричард почувства как ушите му почервеняват. Знаеше, че са прави, но от това не се почувства по-добре, задето не е помогнал на приятел.
— Чейс — попита Калан, — ти каза, че са хванали някой. Вярно ли е?
Лицето му остана каменно на лунната светлина.
— Да. Един от моите хора. Не зная кой точно. — Той се обърна отново към пътеката и продължи да язди напред мълчаливо.
Те си направиха бивак на едно високо възвишение, за да имат ясна видимост към всичко приближаващо. Чейс и Зед се заеха с конете, докато Ричард и Калан накладат огъня и разопаковат хляба, сиренето и сушените плодове и сложат да се готви нещо за ядене. Тя го последва за дърва между смърчовете и му помогна да ги донесат до огъня. Той й каза, че двамата са добър екип. Калан леко се усмихна и извърна поглед. Ричард взе ръката й и я обърна към себе си.
— Калан, ако беше ти, щях да се върна да те потърся — каза той, като в думите му имаше повече от онова, което се чу.
Тя се вгледа в очите му.
— Моля те, Ричард, не казвай това — нежно отклони ръката му и се върна при бивака.
Когато другите двама, свършили с конете, се появиха край огъня, Ричард забеляза, че ножницата, висяща от рамото на Чейс беше празна, късият меч го нямаше вътре. Нямаше ги и някои от бойните му томахавки, също и няколко дълги ножа. Не че беше останал невъоръжен — съвсем не.
Боздуганът, висящ на колана му, беше покрит с кръв от горе до долу, ръкавиците му бяха просмукани с кръв, с кръв бяха опръскани и дрехите му. Без много приказки той измъкна един от ножовете, огледа боздугана си и намери между два от шиповете му заседнал триинчов жълтеникав зъб. Хвърли го през рамо в мрака. След като изтри кръвта от ръцете и лицето си, той седна пред огъня заедно с другите.
Ричард хвърли едно дърво в огъня.
— Чейс, какви бяха тези същества, които ни преследваха? И как може изобщо нещо да минава насам-натам през границата?
Чейс взе самун хляб и отчупи около една трета от него. Погледите им се срещнаха.
— Наричат ги преследвачи на сърца. На ръст са около два пъти по-големи от вълк, с голям гръден кош, плоски глави и огромна паст, пълна със зъби. Жестоки. Не съм сигурен за цвета им. Те скитат само нощем, поне досега. Но в гората беше твърде тъмно, за да съм сигурен, както и да е, и без друго бях доста зает. Бяха повече, отколкото съм виждал някога на куп.
— Защо ги наричат преследвачи на сърца?
Чейс гледаше с напрегнат поглед и отвърна, дъвчейки парче хляб.
— Около този въпрос се спори. Преследвачите на сърца са с големи обли уши, имат добър слух. Някои хора казват, че могат да открият човек по биенето на сърцето му. — Ричард ококори очи. Чейс отхапа още веднъж от хляба, сдъвка залъка си и продължи. — Други твърдят, че името им идва от начина, по който убиват. Хвърлят се на гърдите ти. Повечето хищници търсят гърлото; но не и преследвачите на сърца; те се нахвърлят направо на сърцето и зъбите им са достатъчно големи, за да се справят с тая работа. Сърцето е и първото нещо, което изяждат. Ако те нападнат повече от двама, се сбиват за сърцето.
Зед си сипа паница гозба и подаде черпака на Калан.
Ричард започваше да губи апетит, но не можеше да не попита.
— А ти какво мислиш?
Чейс сви рамене.
— Ами никога не съм седял съвсем неподвижно край границата в тъмното, за да установя дали могат да чуят сърцето ми. — Той отхапа пак от хляба, загледан в гърдите си, докато дъвчеше. Свали от себе си тежката ризница. Във веригата й имаше две разкъсани брънки. Между висящите парчета желязо се виждаха потрошени зъби. Кожената туника под ризницата беше обляна в кръв. — Острието на късия ми меч се счупи в гърдите на онзи, който направи това, по това време все още бях на коня си. — Той погледна пак Ричард и повдигна вежда. — Това отговор ли е на въпроса ти?
По ръцете на Ричард преминаха иглички.
— А какво ще кажеш за това, че влизат и излизат от границата?
Чейс пое паницата с гозба от ръцете на Калан, когато тя му я подаде.
— Свързани са по някакъв начин с магията на границата; били са създадени с нея. Те са хрътките-пазачи, тъй да се каже. Могат да влизат и излизат без проблеми. Но са свързани с нея и не могат да се отдалечават оттам. С отслабването на границата стигат все по-надалеч. Това прави пътуването по Пътеката на ловците опасно, но ако тръгнем по друг път, ще прибавим към пътешествието си още цяла седмица, преди да стигнем до Кралевата порта. Отклонението, по което тръгнахме, е единственото, което свива встрани от границата, докато стигнем до Южния град. Знаех, че трябва да ви настигна, преди да сте подминали това отклонение. В противен случай щеше да се наложи да прекараме нощта там вътре, с тях. Утре, на разсъмване, когато е по-безопасно, ще ви покажа границата, ще видите как тя отслабва.