Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Тогава да се надяваме, че не са ни видели — казах аз.
Дженъс кимна, отиде при сержант Мийна и нареди хората му непрекъснато да бъдат нащрек.
На следващия ден от двете страни на пътя ни се появиха двама ездачи. Отначало помислих, че са приличащите на духове конни наблюдатели, но те продължиха да яздят от двете ни страни. Едва ги виждахме. Касини заяви, че надушвал някакви магии, но не били като предишните. Дженъс каза, че и той усещал нещо. Попитах го дали не му настръхва гърбът, но той поклати глава; имал чувството, че някой надзърта над рамото му.
На разсъмване освен двамата ездачи отстрани видяхме и много други на коне и пеша зад нас. Те също не ни доближаваха. Постарахме се да не усилваме темпото, както за да запазим силите си, така и за да не покажем, че сме се изплашили. Към пладне техният брой се удвои до двайсетина. Дженъс каза да бъдем два пъти по-предпазливи.
Началото на атаката беше внезапно. Ако не гледах натам, нямаше да я видя. Миг по-късно едно от мулетата подскочи и изрева, в хълбока му щръкнаха две стрели. Чу се предсмъртен вик и един човек от колоната падна — от бедрото му се подаваше дълбоко забита стрела. Бяхме нападнати… а най-близкият стрелец беше поне на седем-осем хвърлея. Чуха се команди и викове… аз крещях на всички да залегнат и да се погрижат за мулетата… Дженъс и Мийна да раздадат веднага ризниците… раненият стенеше…
Хванах Касини за ръката. Беше стъписан от стрелите, идващи от нищото.
— По дяволите! — крещях аз. — Разваляй магията… Бързо!
Касини отваряше и затваряше беззвучно уста като риба на сухо. Очите му — а най-вероятно и умът му — бяха празни.
Дженъс ме чу и ме разбра.
— Разсей ги! — викна той. — Съсредоточи се и ги разпръсни! Амалрик, срещу Касини е направена магия за несигурност.
Касини гледаше недоумяващо, после разбра. Запелтечи някакво заклинание, думите му ставаха все по-ясни, паметта му се освобождаваше от направената магия. Пак забръмчаха стрели, но сега те се забиха в пясъка зад нас. Този път бяха шест.
— Добре — каза Дженъс. — Хайде пак. — Следващите да са още по-далеч от нас. — После размисли, издърпа една стрела от пясъка и я подаде на жреца. — Я направи една по-добра магия: брат говори на брата.
Изгорялото от слънцето лице на Касини почервеня.
— Откъде знаеш…
— Направи го, човече, или всички ще погинем тук!
Касини взе стрелата, вдигна я до устните си и промълви някакви думи, които не можах да разбера, но бяха магически. После я пречупи на две. Знаех какво ще видя, ако погледна другите стрели, изстреляни към нас… да, те също бяха счупени.
— Добре — похвали го Дженъс. — Сега отправи тази магия във всички посоки.
Касини се подчини. Не зная защо и как, но нямаше повече стрели. Дженъс пак отвори уста и каза нещо, което би могло да бъде схванато както като заповед, така и като неясна мисъл, мисъл, на човек, който поназнайва от магии:
— Сега, Касини, можеш ли да сложиш нещо между нас и тях? Невидимост?
Касини се беше възстановил достатъчно и сви устни.
— Това ще изисква прекалено много енергия и ще изтощи всичките ми сили. Но мога да направя нещо полесно… и по-добро.
Той вдигна шепа пясък и го пусна да изтече между пръстите му; после се просна на земята и продължи да мърмори заклинания. Погледнах към номадите и видях малки прашни вихрушки, достигащи едва до коленете им, да се издигат между нас и тях. Касини обнадежден изтича до мулето, натоварено с принадлежностите му, и започна да вади разни неща, за да доизгради и затвърди магията. Войниците вече бяха с брони и изнемогваха под изгарящото слънце, но бяха много по-сигурно защитени от друга атака. Спомних си за ранения и отидох да го видя. Беше умрял. Махнах на Дженъс и той дойде, забил очи в земята. Кимна ми мрачно. Едно от товарните ни мулета също било умряло, макар че било само одраскано от стрела.
— Стрелите са омагьосани — предположих аз.
— Най-вероятно не — каза Дженъс. — По-скоро са намазани с отрова. В пустинята се въдят какви ли не отровни същества — от усойници до скорпиони. Няма смисъл да се хаби човек да прави магия, след като природата дава дори по-бърз убиец, чиято сила не намалява с разстоянието.
Касини извади разни прахове и мехлеми, начерта на пясъка пентаграми и символи. Прашните вихрушки станаха по-големи, нараснаха на петнайсет стъпки.
— Добре — каза Дженъс. — Пясъчната буря поне ще ни защити срещу друга атака. Макар че едва ли ще ни отърве от онези другите, на фланговете. Още повече, че според мен те знаят къде отиваме… Извинявай, имам да свърша още две неща.
Той се обърна към войниците, коленичили или залегнали около нас, и викна: