История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Практическата стойност на стандартизираните мерни единици била незабавно оценена от научната общност навсякъде по света. Въпреки това всяка държава продължавала да смята своята система за най-добрата, за тази, която трябвало да се възприеме от всички останали. Никой патриот по света, а най-малко от всички някой англичанин, нямал намерение да приеме мерна единица, производна на дължината на Парижкия меридиан.
Един от първите влиятелни поддръжници на научната метрична система бил шотландският инженер и конструктор Джеймс Уат, който наред с много други неща е изобретател и на съвременната парна машина. През 1783 г. Уат създал набор от мерни единици, който нарекъл „философски фунт“. Един такъв фунт се равнявал на десет философски унции, а всяка унция — на десет философски драма. Макар предложената система да не успяла да се наложи в нито една държава, включително и в самата Англия, неговото име е обезсмъртено в единицата мярка за мощност, която до ден-днешен се нарича ват. Джеймс Уат е автор и на понятието конска сила — извънсистемна мерна единица, равна на 747,5 вата.
Системата от мерки и теглилки на Уат се различава по някои детайли от френската метрична система, но като концепция е аналогична на нея. Нещо повече, неговата идея оказала силно, макар и непредвидено влияние върху комисията, натоварена с разработването на френската система.
Макар новата метрична система да била въведена с правителствени декрети, тя получила своето широко разпространение благодарение на търговията. През 1816 г. метричната система била възприета в Холандия, която тогава включвала и Белгия. Малките европейски нации имали нужда от такава универсална система, с която да се опрости трансграничната търговия. Първоначално френското правителство допускало успоредното използване и на двете системи — метричната и традиционната, докато през 1837 г. определило краен срок — 1850 г. — за окончателното налагане на метричната система за всякакъв вид търговски и делови нужди.
Един от решаващите фактори, довели до всеобщо преминаване към метричната система от мерки и теглилки, било организирането на международни търговски изложения, станали известни навремето като световни панаири. Първото такова световно изложение било Лондонското, проведено през 1851 г. Самата Англия още дълго време щяла да се съпротивлява на метричните мерки и теглилки, тъй като ги свързвала с определени, не особено желани политически идеи и практики, зародили се в съседна Франция, но изложбата довела до значително популяризиране на системата, особено сред научната общност. Тя веднага си спечелила подкрепата и на търговските среди, които не закъснели да оценят изключителната й практичност за създаване на международни пазари за техните стоки.
По настояване на индустриалците и на други поддръжници на метричната система на пари, мерки и теглилки по време на следващото световно изложение — това в Париж през 1855 г. — бил проведен международен конгрес по статистика с участието на учени от различни страни. Международното жури на изложението също призовало за възприемане от всички страни на метричната и десетична система за разширяване на търговията и научния обмен. В пристъп на оптимизъм журито заявило, че възприемането на тази система ще укрепи и световния мир. Както става винаги когато учените се разфилософстват, и този път се получило известно объркване между практическа целесъобразност и политическа утопия. Ентусиазмът на журито бил жестоко опроверган от Първата световна война, която показала на света, че държавите с еднаква лекота могат да се стрелят помежду си с оръдия, калибровани по метричната система, както и по всяка друга.
Макар Съединените щати да са първата държава в света, възприела една изцяло десетична система за своята национална валута, тя вероятно последна ще премине към метрични мерки и теглилки. Още през 1866 г. Конгресът на САЩ одобрил метричната система като алтернативна за търговски цели, но тя така и не се харесала на широката публика.
Американците все пак приложили десетичната система по един неочакван начин чрез дейността на иначе малко известния нюйоркски библиотекар и професор в Колумбийския университет Мелвил Дюи. Той класифицирал книгите в библиотеката в десет отделни категории; всяка категория се разделяла съответно на десет подкатегории и т.н., докато се получило това, което днес е известно като десетичната класификационна система на Дюи. През 1876 г., на 23-годишна възраст, Дюи описал в подробности своята система в публикацията „Десетичната система и релативният индекс“, която осъвременявал чак до смъртта си през 1931 г.