Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато тя се завърна, децата отново препускаха нагоре-надолу по пистата за хвърляне на копия. Нези дойде за Ридаг и взе и птиците. Айла пусна конете. Те се изтеглиха настрани и започнаха да пасат. Айла остана да наблюдава няколко души, които след приятелски спор се впуснаха в неофициално състезание по хвърляне на копия, което се превърна в нещо, излизащо извън рамките на нейния опит. Започнаха една игра. Тя беше наясно със състезанията и турнирите, които поставяха на изпитание необходимите за оцеляване умения, като това кой може да бяга най-бързо и кой — да хвърля копие най-далеч, но не проумяваше дейност, чийто предмет бе единствено забавлението, при което случайността бе критерий за изпитание и усъвършенстване на основни умения.
Донесоха от землянката няколко обръча. Размерът им бе колкото обиколката на човешко бедро. Бяха направени от ивици мокра сурова кожа, усукана и оставена да изсъхне, след това плътно увита с листа от мечо ухо. Част от съоръженията бяха и заострени пръти с пера отзад. Това бяха леки копия, но без остриета от кост или кремък.
Търкулваха обръчите по земята и хвърляха по тях прътовете. Когато някой спреше обръч, като вкараше през него прът и го забиеше в земята, останалите изразяваха одобрението си с възгласи и пляскане по бедрата. Играта, в която също влизаха думите за броене и това нещо, на което му казваха облог, предизвика голямо вълнение. Айла беше очарована. Играеха и мъже, и жени, но се редуваха да търкалят обръчите и да хвърлят копията, сякаш едните се състезаваха срещу другите.
Накрая се стигна до някакъв окончателен резултат. Няколко души са запътиха обратно към землянката. Сред тях, почервеняла от възбуда, беше Диджи. Айла тръгна с нея.
— Днешният ден изглежда се превръща в празник — каза Диджи. — Състезания, игри, пък и изглежда ще имаме истинско пиршество. Задушеното на Нези, бозата на Талут, ястието на Ранек. Какво смяташ да правиш с белите яребици?
— Знам един специален начин за приготвянето им. Как мислиш? Дали да ги сготвя?
— Защо не? Пиршеството само ще се обогати с още едно специално блюдо.
Приготовленията за гуляя се долавяха още преди да достигнат землянката — наоколо се разнасяха благоуханни миризми на гозби, които многообещаващо гъделичкаха обонянието им. Най-голям принос в това отношение имаше задушеното на Нези. То тихо къкреше в голямата готварска кожа, наглеждано в момента от Лати и Брайнан, макар че като че ли абсолютно всички участвуваха с по нещо в приготвянето на храната. Айла се интересуваше от това как се готви задушено и бе наблюдавала приготовленията на Нези и Диджи.
В една голяма дупка, изкопана до огнището, беше поставена жарава върху струпана от преди пепел, с която беше покрито дъното на дупката. Върху жаравата посипаха пласт от стрит сух мамутски тор, а над него поставиха широко и дебело парче необработена мамутска кожа, прикрепено върху рамка и напълнено с вода. Тлеещата под кожата жарава започна да нагрява водата, но когато най-после торта пламна, значителна част от горивото, върху което лежеше кожата, бе вече изгоряло, и тя висеше само на рамката. Бавно просмукващата се през необработената кожа течност, макар и достигнала точката на кипене, я предпазваше от възпламеняване. Когато горивото под готварската кожа изгоря, задушеното продължаваше да ври благодарение на добавяните речни камъни, предварително загрети до червено в огнището — задача, която се поверяваше на някои от децата.
Айла оскуба двете яребици и ги изкорми с малък костен нож. Нямаше дръжка, но задната му част беше притъпена, за да не се пореже този, който го използва, а зад върха му беше издялана вдлъбнатина. Хващаше се с палеца и показалеца от двете страни, като палецът се поставяше във вдлъбнатината за по-лесно боравене. Не беше нож за тежка работа, а само за разрязване на месо или кожа и Айла се бе научила да борави с него едва след пристигането си тук, но го намираше за много удобен.
Винаги приготвяше ястието с яребици в дупка, облицована с камъни, в която се запалваше огън, като се оставяше пламъкът да изгасне преди птиците да се поставят вътре и да се покрият. Обаче в този район трудно се намираха големи камъни, затова тя реши да пригоди дупката за задушеното за своята цел. Сезонът не беше подходящ за зеленчуците, които обичаше да употребява — подбел, коприва, лобода — както и за яребичи яйца, иначе щеше да напълни с тях кухините на птиците, но някои от билките, които носеше в торбата с церовете си, използвани в малки дози, бяха не само лекарства, но и отлични подправки, пък и сеното, с което уви птиците, щеше да им придаде от своя аромат. Може би нямаше да се получи любимото ястие на Креб, когато свършеше, но би трябвало да е вкусно, помисли си тя.