Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Та този симпозиум… — попита Бърк. — Къде беше?
Но магията се беше развалила. Или двайсетевровият кредит на Бърк се беше изчерпал, или Милич беше решил, че е казал достатъчно. Отклони поглед и започна да подрежда някакви формуляри.
— Друго не знам — каза той. — Вижте в бара. Там сигурно може да знаят повече. — Сви рамене. — А и Иво може да ви ориентира.
— Кой е Иво?
— Портиерът. Утре е на смяна.
Барът беше празен, ако не се броят две жени, седнали на високи столчета до висока маса. Момиче с щръкнала коса и лоша кожа стоеше зад бара и миеше чаши. Не помнела никого на име Д’Анкония, нито друг американец.
— Тук съм само през деня — обясни тя на Бърк. — Тоти идва в седем. Можете да питате нея.
Бърк благодари и попита дали наблизо има интернет кафе. Момичето запали цигара и му обясни как да стигне.
Нетът наистина беше магия. Влязъл беше в кафе „Сава“ с едно име и нищо повече. А сега, след няма и час, знаеше за Никола Тесла поне толкова — благодарение на „Гугъл“ и „Уикипедия“ — колкото средния сръбски третокласник.
Роден в Хърватска сърбин, Тесла е гениален изобретател, на когото светът дължи променливия ток (точно както му беше казал рецепционистът), бобината на Тесла и още десетки други изобретения. Патентите му бяха стотици, а самият той, изглежда, беше нещо като култова фигура — и не само за сърбите. Феновете му се възмущаваха от факта, че не е получил Нобелова награда, и го наричаха „Леонардо на двадесети век“.
След като се преселил в Щатите по покана на Едисон, той скоро се превърнал в негов съперник, като изобретил променливия ток и защитил енергично предимствата му пред правия ток на Едисон. С финансовата подкрепа на корпорация „Уестингхаус“ Едисон подел пропаганда, която внушавала на широката публика, че променливият ток е опасен. Кучета, котки и дори един слон били подлагани на токов удар на сцената, а Едисон се обръщал към мъжете в публиката и ги питал дали искат съпругите им да рискуват живота си всеки път щом включат ютията.
Доводът на Едисон бил лишен от основание. Променливият ток на Тесла бил не само по-безопасен от правия ток, но и по-ефективен, и по-лесно преносим. Накрая, с помощта на Дж. П. Морган, най-големия престъпен барон на деветнадесети век, технологията на Тесла спечелила битката. Именно сърбинът осветил градчетата около водопада Ниагара и пак той спечелил договора да електрифицира „Белия град“ на Световното изложение в Чикаго.
В разцвета на славата си Тесла се установил в Ню Йорк и бил сред най-желаните гости на пищните соарета и коктейли, с които се отличавала тази златна епоха. Движел се в една компания с членовете на семействата Морган, Вандербилт и Рокфелер, канел тях и гостите им в манхатънската си лаборатория. Близък приятел на Марк Твен, той развличал писателя и приятелите му с демонстрации, достойни за доктор Франкенщайн. Пред невярващите погледи на Твен и компания Тесла заставал на импровизирана платформа, обвит от светкавици. Разхождал се из лабораторията със светлинни стълбове, които нямали видим източник на захранване, и жонглирал с огнени топки, които не оставяли следи от изгаряне по кожата и дрехите му. Докато Едисон бил пълничък и дисциплиниран учен, истинска работна пчеличка, и слагал престилките на жена си, докато се трудел в лабораторията, Тесла бил висок и строен, елегантен гений, който извършвал експериментите си във фрак и модни жилетки.
Колкото гениален, толкова и странен, изобретателят живеел в хотел „Уолдорф-Астория“ и се хранел сам в Палмовия салон. Всяка вечер подхващал една и съща церемония — избърсвал грижливо с ленена салфетка всеки прибор, чаша и чиния на масата. После изчислявал обема на всяка съдина и количеството храна, което се събирало в нея. Едва след това започвал да се храни. На Бърк му хрумна, че сърбинът е класически пример за жертва на натраплива невроза. Хиперсензитивен на всичкото отгоре. Според биографите му имал неестествено силен слух. Чувал тиктакането на часовник през няколко стаи и можел да усети гръмотевична буря в съседен щат. С остра чувствителност към промени в налягането, той не можел да влезе в пещера, да мине през тунел или под мост, без да изпита физическо страдание.
Мъчели го и градските вибрации — причинени от камионите и влаковете, — до такава степен, че краката на масата му в Палмовия салон и в лабораторията трябвало да бъдат подплатени с гума. Слънчевата светлина също му създавала проблеми, зрението му било смущавано от проблясъци и аури, които никой друг не виждал. Броял крачките си. Светът наоколо организирал в числа, кратни на девет. Изпитвал непоносима омраза към перлени обици и бил ужасен от мисълта да докосне косата на друг човек. Но…