Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Боже мой! Значи той ви… е подчинил на похотта си и то против волята ви?
— Естествено. — Тя приведе глава и започна да бърше страните си, сякаш се обливаше в сълзи на най-дълбок срам.
— И вие премълчахте това!
— В началото не исках да говоря по този въпрос. Сега обаче трябваше да го узнаете, лорд Кемерън, за да не се обременявате повече с този абсурден брак. Освобождавам ви от обета ви, за да си намерите невинна невеста. А аз лично ще подпиша, разбира се, всички необходими документи…
— Не, скъпа моя — прекъсна я той с тих глас.
— Какво?
В момента, в който тръгна към нея, тя вдигна очи, загледа се в сребристите му очи и се запита какво ли мисли той.
— Вашата… честност е достойна за възхищение, милейди. Но, питам се, наистина ли имате толкова лошо мнение за мен? Пред Бог и човеците вие сте моя съпруга. Въпреки щедрото ви предложение, няма да ви отхвърля. Върнете се обратно в нашата стая, любима. Веднага щом приключа с делата си, ще дойда при вас.
Тя го гледаше невярваща. Очите му направо горяха насред трептящите сенки, който хвърляше лампата. Главата му се наведе бавно към нея и в стъписването си тя дори и не помисли да се съпротивлява. Устните му се сляха страстно с нейните, а езикът му опозна всяко кътче от устата й. Сякаш пламъци обхванаха тялото на Скай.
Тя успя да се освободи от обятията му, презирайки себе си и страстта, която изпита. Опрял ръце на кръста, той я наблюдаваше с всезнаещ поглед. Усмихна й се като въплъщение на сатаната.
— Отидете сега в нашата стая, скъпа. Ще ви последвам веднага, щом се освободя.
Най-охотно би изригнала право в лицето му, че го ненавижда. Само че това нямаше да отговаря на истината, затова замълча. Вече не желаеше да се бори с него — единственото, което все още искаше, бе да избяга.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Спря се за няколко секунди пред вратата на кабинета. Трябваше да бяга. Друг избор нямаше. Къде, за Бога, се губеше баща й?
Затича се нагоре по стълбите. В спалнята се зае да рови в раклите си, докато накрая откри връхна дреха и пола, по-подходящи за целта, от роклята, която носеше. Облече се нервно, като не изпускаше от очи вратата. Слава Богу, лорд Кемерън не се появи.
Не можеше да вземе нещата си със себе си. Излетя от стаята и се спусна по стълбището. В залата тя долови гласовете на Рок Кемерън и иконома и се притисна до стената. Шмугна се бързо в трапезарията. Навън, по паважа отекнаха стъпки, които постепенно заглъхнаха. Скай хвърли поглед през процепа на някаква врата и като видя, че няма никой, се затича към външната врата и оттам — на верандата.
Не беше много трудно да открие конюшнята — просторна сграда, през чиито порти нахлуваше светлината на следобедното слънце. Скай влезе вътре. Младият коняр, който събираше сено на купчина, вдигна поглед към нея.
— Трябва ми кон — обясни тя. — Вие сте Реги, нали?
Момъкът кимна утвърдително, видимо зарадван, че го е запомнила.
— Лейди Лав е много добродушна и кротка…
— О, не, не! — прекъсна го Скай със самоуверена усмивка на лице. — Доста опитна ездачка съм. Искам кон, с който да наобиколя повечко места наоколо докато е светло.
— Е, тогава най-добре да вземете жребеца на лорд Кемерън Щурм — буден, силен кон — загледа я скептично, а на нея пък й дожаля за момчето. До този момент е трябвало да служи само на един господар, а сега в живота му се появи и господарка. Явно, че не беше още съвсем наясно дали да й се подчинява, или не. Дали пък няма с това да разгневи негова светлост?
— Много добре, Реги. Доведете тогава Щурм — подкани го тя ласкаво. — Мисля, че това е конят, който ми трябва.
Дружелюбният й поглед бе много убедителен. Той изведе едър сивобял кон — един от най-красивите, които Скай бе виждала. С него можеше да се мери единствено белият жребец на Сокола. При тази мисъл Скай прехапа долната си устна. Трябва по-бързо да забрави и Сокола, и Боун Кей. Погледна нервно към къщата с надеждата, че поне още известно време лорд Кемерън ще се занимава със своята кореспонденция. Момъкът оседла Щурм и тя му подари най-очарователната си усмивка.
— Благодаря. Колко сръчно успяхте да се справите с всичко! Сигурна съм, че съпругът ми ще оцени по достойнство вашата работа.
Момчето поруменя от удоволствие, последва я в двора, водейки коня за юздата и й помогна да го възседне. Огледа се неуверено на всички страни и се опита да се ориентира. Все по реката, на североизток… По този път щеше да стигне за три часа Уйлямсбърг — така бе казал лорд Кемерън.
Вдигна неспокойно поглед към светлосиньото небе и се помоли нощта да не настъпва, преди да стигне до Уйлямсбърг. Хвана по-здраво юздите, кимна за сбогом на младия Реги и пое надолу между две редици от високи дъбове към главния път. Приведе се към шията на коня и прошепна: