Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Г-н Албигони е там вътре — каза по-високият от двамата, посочвайки към вратата направо по коридора — наблюдателната зала.
Ласкал отвори вратата и Мартин влезе.
Албигони и Карол Нюман седяха на столовете срещу главния екран и говореха тихо. Те вдигнаха поглед при отварянето на вратата. Карол се усмихна и се изправи. Албигони се облегна напред с лакти върху коленете, веждите му бяха повдигнати в очакване. Мартин се протегна и стисна ръката на Карол.
— Почти сме готови — каза тя. — Проведох един опреснителен курс за четиримата ни асистенти. От дълго време не са работили.
Мартин кимна.
— Разбира се. Аз също искам да говоря с тях.
— Ще бъдат тук след няколко минути — каза Карол.
— Добре. Аз само… хвърлих бърз поглед на театъра. Всичко, освен буфера, изглежда си е на мястото.
— Това е достатъчно — потвърди Карол. Мартин се опита да не гледа право в нея. Сега се чувстваше особено уязвим. Пулсът му препускаше, той периодично поемаше въздух и не можеше да стои спокойно.
— Как е Голдсмит?
— Беше добре, когато говорих с него — каза Албигони. Подбудителят на всичко това изглеждаше спокоен, като ядро, около което Мартин ще обикаля като електрон. Маловажно. Защо беше тук тогава? Всичко бе готово за работа, можеха да го направят и без него.
— Нека го видим тогава — рече Мартин, нагласяйки третото място в подходяща позиция, за да гледа главния екран. Ласкал седна зад него. Карол активира екрана.
— Стая номер 1, моля — каза тя.
Голдсмит седеше на ръба на грижливо оправеното легло и държеше върху коленете си книга. Черната му коса беше разрошена, дрехите смачкани, но изглеждаше спокоен. Мартин внимателно проучи лицето му. Забеляза сънливите, покрити с гурели очи, линиите около носа, които говореха за силен характер и устата — стисната здраво. Очите му се движеха по книгата, изцяло концентрирани върху нея.
— Коя е книгата? — попита Мартин.
— Коранът — отвърна Албигони. — Специално издание, което публикувах преди 15 години. Това беше единствената книга, която носеше със себе си.
Мартин погледна през рамото си към Ласкал.
— И той я е чел през цялото време досега?
— От време на време — кимна Ласкал. — Той я нарече „религията на робите“. Каза, че ако ще го вкарват в затвора, трябва да е наясно с манталитета на господарите.
— Мюсюлманите са извършили много набези за роби — промърмори Карол.
— Знам — поклати глава Мартин. — Но той не е мюсюлманин, нали? В описанието му не е споменато нищо за това.
— Не е мюсюлманин — потвърди Албигони. — Доколкото знам, не вярва в никаква официална религия. Посещавал е един магазин за ритуални артикули в Лос Анджелис, повече от изследователска, отколкото от духовна потребност, предполагам.
Двама пациенти на ИПИ бяха с ислямска вяра. Техните Страни бяха трудни и плашещи места, великолепни от изследователска гледна точка, но не бяха по вкуса на Мартин. Беше се надявал да тренира ислямски изследователи да се справят с тази културно и религиозно неизследвана област, но не му бе дадено достатъчно време.
— Той изглежда по-спокоен от мен — каза Мартин.
— Подготвен е за всичко — кимна Албигони. — Може да вляза с пистолет или дяволска корона и той ще ме посрещне.
— Масов убиец като светец мъченик — каза Карол. Тя погледна Мартин с лека заговорническа усмивка, сякаш казваше „Перфектното предизвикателство, не е ли така?“
Усмивката на Мартин към нея беше просто трепване. Стомахът му бе стегнат на топка. Имаше разлика между това да си превърнат във Фауст и да си Фауст. Той беше на път да пресече линията.
Ръцете на Голдсмит бяха стегнати, пръстите му бяха сграбчили здраво книгата. Чисти. Без кръв.
Мартин стана.
— Време е да започваме работа. Карол, нека да се срещнем с четиримата асистенти и да планираме следващите няколко дни.
Албигони го погледна с изненада.
— Ние не започваме изведнъж, г-н Албигони — каза Мартин, доволен да види нещо друго освен спокойно очакване по лицето му. — Планираме, подготвяме, репетираме. Вярвам, че сте ни дали достатъчно време.
— Толкова, колкото ви е нужно — каза Ласкал.
Мартин рязко кимна и взе ръката на Карол.
— Господа, извинете ни. — Те заедно напуснаха стаята. Мартин поклати несигурно глава, когато минаха покрай охраната и двамата продължиха надолу по коридора.
— Иска ми се всички просто да си вървят — каза той.
— Те плащат сметката — напомни Карол.
— Бог да ни е на помощ!