100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Макар да не е чак такъв универсален гений както по-възрастния си съвременник Леонардо да Винчи, Микеланджело прави невероятно впечатление с дееспособността си и разнообразното си творчество. Той е единственият художник, ако не и единственият човек, достигнал най-високите върхове в две отделни прояви на човешкия дух. Като живописец Микеланджело се нарежда на върха или почти на върха с качеството на най-изящните си работи и с въздействието си върху по-късни художници. Огромната поредица от фрески, с които е украсил потона на Сикстинската капела в Рим, с право се слави като едно от най-великите художествени постижения на всички времена.
Независимо от това в собствените си очи Микеланджело е преди всичко скулптор и според много критици е най-великият ваятел, живял някога. Неговите статуи на Давид и Мойсей и прочутата му „Пиета“ са все творби, ненадминати като изкуство.
Микеланджело е много надарен архитект. Между добре известните му постижения в тази област е проектираната от него Капела на Медичите във Флоренция. В течение на дълги години той е главният архитект и на римската катедрала „Свети Петър“.
Микеланджело е автор и на много стихотворения, от които около 300 са запазени и досега. Многобройните му сонети и стихове са издадени едва доста години след смъртта му. Те ни дават възможност да вникнем по-дълбоко в неговата личност и ясно показват, че е даровит поет.
Както пояснихме в статията за Шекспир, смятаме, че изкуството и по-конкретно художниците упражняват сравнително слабо влияние върху човешката история и всекидневния ни бит. Тъкмо по тази причина Микеланджело, макар че е гениален художник, е класиран в тази книга по-ниско от редица учени и изобретатели, независимо че много от тях са далеч по-малко прочути от него.
51. ПАПА УРБАН II
ок. 1042 — 1099
Едва ли някои помни днес папа Урбан II. И все пак малцина са онези, които като него са оказали толкова очевидно и толкова пряко въздействие върху човешката история. Урбан II е папата, който призовава християните да започнат война за възвръщане на Светите места от мюсюлманите, с което слага началото на кръстоносните походи.
Урбан II, чието истинско име е Одо дьо Лажери, е роден около 1042 г. близо до френския град Шатийон-сюр-Марн. Произхожда от голям род френски благородници и е получил добро образование. В младите си години е бил архидякон в Реймс. По-късно става последователно бенедиктински монах, глава на монашески орден, кардинал и накрая, в 1088 г., е избран за папа.
Урбан е силен, деен и политически далновиден папа, но не това му осигури място в тази книга. Събитието, с което Урбан II най-вече се помни, става на 27 ноември 1095 г. На тази дата той свиква голям църковен събор във френския град Клермон. Там пред многохилядно множество Урбан произнася може би единствената резултатна реч в историята — реч, чието въздействие ще се чувства още векове наред в Европа. В нея Урбан заявява, че селджукските турци, завзели Светите места, ги оскверняват и пречат на християнските поклонници. Урбан приканва цялото християнство да се вдигне на свещена война — на голям кръстоносен поход, за да си възвърне Светите места. Но Урбан е толкова хитър, че не разчита само на алтруистични подбуди. Той посочва, че Светите места са много богати и плодородни — далеч по-богати от пренаселените земи в християнска Европа. Накрая папата обявява, че участието в кръстоносния поход ще замени покаянието и ще осигури на всеки опрощение на всичките му грехове. Блестящата реч на Урбан, която докосва струните както на най-висшите подбуди, така и на най-себичните, предизвиква пламенно въодушевление у слушателите му. Още преди да е завършил речта си, тълпата крещи „Деус ле волт!“ (Бог иска това), което скоро ще стане бойният вик на кръстоносците. Само след няколко месеца тръгва първият кръстоносен поход. Ще последва дълга поредица свещени войни (големите кръстоносни походи са осем и още много по-незначителни), които обхващат период от около двеста години.
Самият Урбан умира в 1099 г., две седмици след като първите кръстоносци са възвърнали Ерусалим, но преди вестта за това да стигне до папата.
Едва ли е необходимо да обясняваме значението на кръстоносните походи. Както всички войни, те упражняват пряко въздействие върху участниците и върху цивилното население, случило се на пътя им. Но стават причина за близък досег на Западна Европа с византийската и ислямската цивилизация, които по онова време са значително по-напреднали от западноевропейската. Този досег помага да се подготви пътят към Ренесанса, който на свой ред довежда до пълния разцвет на съвременната европейска цивилизация.