Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да не си полудяла?
— Нима не разбираш — убила съм собствения си баща. Ще се извърши разследване. Дори да бъда оправдана, на лице е фактът, че документите ми за постъпване в полицейската академия са фалшиви. А докато тече разследването, нямам право да бъда полицейски служител, нито да се омъжа за теб. — Тя се изправи и установи, че краката й вече не треперят. — Отивам да си събера багажа.
— Само опитай.
В гласа му прозвуча стоманена нотка. Ив се опита да възрази:
— Рурк, трябва да се подчиня на правилата.
— Не, трябва да бъдеш човешко същество. — Той затръшна отворената врата. — Нима мислиш, че си длъжна да ме изоставиш, да се откажеш от свободата, само защото си се защитавала от едно чудовище?
— Истината е, че съм убила баща си.
— Убила си един извратен тип, един звяр. За бога, била си дете! Погледни ме в очите — нима твърдиш, че това дете е било виновно?
Ив понечи да му отговори, замисли се и промълви:
— Моето мнение е без значение, Рурк. Законът…
— Законът би трябвало да те защити. — Той си представи ужасите, на които е била подложена любимата му и почувства, че обезумява. — По дяволите закона! С какво помогна и на двама ни, когато най-много се нуждаехме от защитата му? Решила си да напуснеш полицията, защото законът е безпомощен пред онези, които измъчват невинните и децата. — Разбира се, направи го! Нямам нищо против да се откажеш от кариерата си. Но няма да позволя да се откажеш от мен.
Понечи да я сграбчи за раменете, сетне отпусна ръце.
— Не, не мога да те докосна. — Потресен от ужасяващото предчувствие, той отстъпи назад. — Страхувам се да те докосна. Не бих понесъл, ако любовта ми ти напомня за онова, което ти е сторил звярът, когото наричаш баща.
— Не. — Поразена от думите му, Ив протегна ръце към него. — Не говори така, не е вярно. Призракът от миналото не може да се промъкне помежду ни. Но все пак трябва да се справя с този проблем.
— Сама ли? — горчиво попита Рурк и осъзна колко страшна е тази дума. — Настояваше сама да преодолееш ужасните кошмари и виж какво се получи. Бих дал всичко на света само да можех да се върна в миналото и да убия човека, който ти е причинил зло, Ив. Но след като това е невъзможно, няма да ти позволя сама да направиш фаталния избор. Нито един от двама ни няма право да го стори. Седни.
— Рурк…
— Моля те, седни. — Въздъхна дълбоко и се замисли. Знаеше, че Ив няма да се вслуша в думите му, произнесени в изблик на гняв. Не се надяваше, че ще я убеди в правотата си. Следователно трябваше да измисли друг начин. — Имаш ли доверие на доктор Майра?
— Да, всъщност…
— Доколкото изобщо можеш да вярваш на някого — довърши Рурк вместо нея. — Това ми е достатъчно. — Той се приближи до бюрото й.
— Какво си намислил?
— Ще й се обадя.
— Забрави ли, че минава полунощ?
— Знам колко е часът. — Той включи видеотелефона. — Ще й разкажа всичко, ще поискам съвета й и ще се съобразя с решението й. Моля и ти да сториш същото.
Ив понечи да спори, но установи, че няма солидни доводи. Чувстваше се напълно изтощена. Отпусна глава върху ръцете си и промълви:
— Съгласна съм.
Остана неподвижна, докато Рурк тихо говореше по телефона. Когато се върна при нея и протегна ръка, тя не я пое.
— Доктор Майра обеща да дойде веднага. Нали ще разговаряш с нея?
— Разбери, че постъпката ми не е продиктувана от желание да те наскърбя или да те разгневя.
— Все пак успя, но това не е най-важното в момента. — Хвана я за ръка и й помогна да стане. — Няма да позволя да си отидеш, Ив. Щях да се примиря, ако не ме обичаше и не се нуждаеше от мен. Ала знам, че ме обичаш и желаеш. И макар че отказваш да го признаеш, сигурен съм, че не можеш да живееш без мен.
„Не искам да те използвам“ — помисли си тя, но остана безмълвна, когато слязоха на долния етаж и зачакаха доктор Майра.
Тя се появи в уречения час и макар да бе посред нощ, бе както винаги елегантна. Стисна ръката на Рурк, изгледа Ив, седна и заяви:
— С удоволствие ще изпия едно бренди. Мисля, че лейтенант Далас трябва да последва примера ми. — Рурк отиде да налее питиетата, а тя се огледа. — Какъв прекрасен дом. Всичко подсказва, че обитателите му са щастливи. Ив, забелязвам, че си се подстригала. Новата прическа много ти отива.
Рурк забрави за брендито и смаяно изгледа годеницата си.
— Какво си направила с косата си?
— Нищо, само…
— Типично за всички мъже. — Доктор Майра взе чашата и я затопли между дланите си. — Питам се защо изобщо си правим труда да се разкрасяваме. Когато съпругът ми не забележи промяната във външността ми, винаги се оправдава, че обожавал самата мен, не косата им. Обикновено се преструвам, че му вярвам. — А сега ще ми обясните ли защо ме повикахте?