Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ако го направят — каза рязко Мелайне, — ще получат каквото заслужават. — Слънцекоса, зеленоока и красива, не повече от пет-шест години по-голяма от Ранд, доколкото можеше да се съди по лицето й, тя беше Мъдра и омъжена за Баел. Каквото и да бе накарало Мъдрите да променят гледището си за Айез Седай, Мелайне, Амис и Баир си го бяха променили в най-голяма степен.
— Това, което аз искам да разбера — каза третата жена, — е какво ще направиш с Колавер Сайган. — Макар Дейра и Мелайне да бяха властни, Доринда надминаваше и двете, въпреки че беше трудно да се каже как точно. Надзорницата на покрива на твърдината Пушливи извори беше едра жена с майчинска осанка, повече обаятелна, отколкото красива, с бръчици около сините очи и толкова бели косми в светлочервеникавата коса, колкото имаше и Баел — но всеки с капка мозък в главата веднага усещаше, че от трите тя е с най-голямо влияние. — Мелайне казва, че според Баир Колавер Сайган не била от голямо значение — продължи Доринда, — но Мъдрите понякога са слепи като къртици, стигне ли се до това да се види предстояща битка и да не седнеш на скорпиона. — Усмивката й към Мелайне лиши думите й от жилото; ответната усмивка на Мелайне показа, че и тя не се чувства ужилена. — Работата на една Надзорница на покрив е да види тези скорпиони преди да са ужилили някого. — Тя също беше жена на Баел, факт, който продължаваше да обърква Ранд, при все че си беше избор на самата нея и на Мелайне. Навярно отчасти тъкмо защото беше техен избор — при айилците един мъж нямаше какво да каже, щом жена му си избереше сестрожена. И все пак дори при тях това не беше съвсем обичайно.
— Колавер се заема със земеделие — изръмжа Ранд. Те го изгледаха зачудени дали това не е някаква шега. — Слънчевият трон отново е празен и очаква Елейн. — Беше си помислил дали да не запреде преграда срещу подслушващи, но една преграда щеше да бъде усетена от всеки, който се опиташе, било той мъж или жена, и нейното присъствие щеше да покаже, че тук се говори нещо много интересно. Какво пък, всичко, което се кажеше тук, много скоро щеше да стане известно от Драконовата стена до морето.
Федвин още разтриваше китките си, докато Джалани прибираше ножа си в канията. Никой не им обърна особено внимание; очите на всички се бяха вперили в Ранд. Той изгледа намръщено Нерилеа, размърда ръце и Сюлин най-после се сети да среже въжето.
— Не разбрах, че това ще е семейно събиране — каза Нерилеа. Изглеждаше леко смутена.
— Когато човек се ожени — измърмори с усмивка Даврам, — разбира, че трябва да избира много внимателно какво да крие от жена си. — Дейра го изгледа и присви устни.
— Жените са голяма утеха — засмя се Баел, — стига мъжът да не им казва твърде много. — Усмихната, Доринда разроши косата му… и за миг я стисна, сякаш искаше да го оскубе. Баел изпъшка — но не заради пръстите на Доринда, а защото Мелайне го бодна с малкия си нож. Двете жени се ухилиха една на друга над главата му, а той заразтрива рамото си — през зелено-кафявия му кадин-сор изби малко петно кръв. Дейра кимна замислено, като че ли току-що й беше хрумнало нещо.
— Коя жена бих намразил достатъчно, за да я омъжа за Преродения Дракон? — каза хладно Ранд. Това предизвика толкова плътно мълчание, че човек можеше да го пипне.
Той се постара да овладее гнева си. Това трябваше да го очаква. Мелайне не беше просто Мъдра, тя беше и сънебродница, както и Амис и Баир. Наред с други неща, трите можеха да си говорят в сънищата, както и на други хора — полезно умение, въпреки че го бяха прилагали с него само веднъж. Беше си работа на Мъдрите. Нищо чудно, че Мелайне водеше с едни гърди във всичко, което се беше случило. Нищо чудно, че беше казала всичко на Доринда, все едно дали е работа само на Мъдрите, или не; двете бяха много добри приятелки. След като Мелайне беше уведомила Баел за отвличането, той, разбира се, го бе съобщил на Башийр, а да се очаква, че Башийр ще го премълчи пред жена си, беше все едно да се очаква, че ще запази в тайна от нея, че къщата е пламнала. Малко по малко той успя да потисне гнева си.
— Елейн пристигна ли? — Опита се да го каже небрежно, уж между другото, но не успя. Все едно. Всички знаеха, че има причини да се тревожи. Андор можеше да е също толкова неспокоен, колкото и Кайриен, но Елейн на трона беше най-бързият начин и двете страни да се успокоят. Може би единственият начин.
— Още не. — Башийр сви рамене. — Но от север идват слухове за Айез Седай с армия някъде в Муранди или може би Алтара. Възможно е това да е младият Мат и неговата Банда на Червената ръка, с щерката-наследница и Сестрите, избягали от Кулата, когато свалиха Сюан Санче.