Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Ще бъде хубаво да излизаме отново от града — казваше не един. Твърде дълго сме живели зад стени.
— Пътувай по пътищата, за да видиш света — съгласяваха се други. — Аз обичам своя дом, но ми липсва това, което лежи извън него.
Имаше не едно споменаване за живот без непрекъснатата заплаха от демони, за свят, в който тъмните създания ще бъдат само спомен и младите ще могат да растат без да се налага да приемат, че оцеляват само благодарение на Преградата и че никога не могат да съществуват отвъд нея. Някои изразяваха загриженост относно действието на магията или дори дали ще може да се задействува, но повечето изглеждаха доволни от уверението на кралицата, че по време на пътешествието животът в града ще продължи както винаги и че магията ще ги защитава и изолира от това, което става отвън, каквото и да е то и че всичко ще бъде като преди, освен че на мястото на Преградата ще има тъмнина, през която никой няма да може да мине, докато не бъде отзована обратно магията на Лодена.
Рен се затича, през пазарния център към Орин Страйът. Бухалът беше станал в зори и събираше провизиите, от които деветчленната група щеше да се нуждае по време на спускането по склоновете на Килешан към брега на океана. Неговата задача се затрудняваше най-вече от твърдото решение на кралицата, че трябва да вземат само каквото ще могат да носят на гърбовете си и че бързината ще им служи най-добре при техните усилия да се изплъзнат от демоните.
Магията, както я разбирам аз, действува по следния начин — обясняваше той, докато се връщаха обратно към двореца. Ще настъпи едновременно едно обгръщане и едно отнасяне, когато тя бъде призована. Веднъж задействана, тя предпазва от нахлуване отвън като черупка. В същото време те пренася на друго място — града и всичко останало и те държи там, докато заклинанието не бъде развалено. Тук има един вид висене във времето. По този начин не усещаш нищо от онова, което става по време на пътуването, не усещаш никакво движение.
— И всичко продължава както преди ли? — попита със съмнение в гласа си Рен, опитвайки се да си представи как би могло да стане това.
— В достатъчно голяма степен. Няма нито ден, нито нощ, а само една сивота, като че ли небето е облачно. Така ми каза кралицата. Има въздух, вода и всичко необходимо, за да оцелееш, грижливо увито в този вид пашкул.
— И какво става когато стигнеш до мястото, закъдето си тръгнал?
— Кралицата разваля магията на Лодена и градът е възстановен.
— Стига, разбира се, казаното от кралицата за магията да е истина — каза Рен, премествайки погледа си, за да срещне този на Бухала.
Много си млада, за да бъдеш така скептично настроена — каза с въздишка той и поклати глава. — Ако това не е истината, Рен, тогава какво значение има всичко останало? Ние сме затворени в капан на Мороуиндьл, без всякаква надежда, не е ли така? Неколцина биха могли да се спасят, изплъзвайки се от тъмните създания, но повечето ще загинат. Ние трябва да повярваме, че магията ще ни спаси, момиче, защото тя е всичко, което имаме.
Тя се отдели от него, когато наближиха портите на двореца, оставяйки го да продължи напред с уморени очи и прегърбени рамена и с неговата слаба набръчкана сянка, хвърлена на земята един огледален образ на него самия. Тя харесваше Орин Страйът Беше приятен и непретенциозен като удобни стари дрехи. Тя му се доверяваше. Ако някой можеше да ги види завършили благополучно предстоящото им пътешествие, това беше Бухалът. Рен се отклони от двореца и тръгна разсеяно към Градината на живота. Не бе потърсила Гарт, когато стана, измъквайки се от стаята си, за да потърси кралицата. Но Еленро отново не можеше да бъде открита никъде и така тя реши да излезе сама из града. Сега, след като завърши разходката си, тя-откри, че все още предпочита да бъде сама. Рен остави мислите си да блуждаят, когато влезе в пустата Градина, отправяйки се по лекия наклон към Елкрис Нейните мисли от момента на събуждането й гравитираха упорито към Гавилан Елеседил, Тя спря за миг и си го представи. Щом затвореше очи Рен чувствуваше неговата целувка. Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. Беше целувана само веднъж или два пъти през целия си живот — винаги твърде заета със своето обучение, сдържана и непредсказуема, погълната от други неща, за да я е грижа за момчета. Нямаше никакво време за връзки, а и тя никак не се интересуваше от тях.