Елфите на Шанара

— Ще бъдете ли с мен в това начинание?

Тогава те започнаха да стават, един по един. Пръв стана Орин Страйът, после Трис, Гавилан, Итън Шарт и, след кратко колебание и очевидно с лошо предчувствие, Барсимон Оридио. Рен се изправи на крака последна от всички, защото бе така увлечена в това, което виждаше, че бе забравила за момент, че и тя участва в него.

— Не бих могла да помоля за нещо по-добро, приятели — каза кралицата. — Обичам ви всички. — Тя стисна жезъла Рухк пред себе си. — Ние няма да се бавим. Трябва ни само един ден, за да съобщим на нашия народ, да приготвим себе си и да се подготвим за това, което е пред нас. Сега спете. Утрото вече настъпи.

После тя се обърна и излезе от залата. Всички проследиха мълчаливо нейното отдалечаване.

Рен стоеше отвън, непосредствено до вратите на Висшия съвет, взираше се разсеяно в късчетата ясно и пълно със звезди небе и мислеше, че едва си спомня своя живот от времето преди да започне търсенето на елфите, когато към нея се приближи Гавилан. Другите вече бяха се разотишли, всичките, освен Гарт, който се бе облегнал на едно дърво на известно разстояние от нея и гледаше към града. Рен търсеше Еоуен, надявайки се да поговори с нея, но пророчицата бе изчезнала. Сега тя се обърна към приближаващия се към нея Гавилан, решила да поговори с него, вместо с Еоуен, да му зададе въпросите, на които все още силно желаеше да получи отговор. Усмивката незабавно се появи на лицето му.

— Малка Рен — — приветствува я той подигравателно и малко тъжно. — Виждаш ли нашето бъдеще, както го вижда Еоуен Сирайз?

— Не съм сигурна, че искам да го видя точно сега отвърна тя, поклащайки глава.

— Хм, да, може би си права. То не обещава да къде така тихо и приятно като тази нощ, нали? — Той скръсти удобно ръце на гърдите си и я погледна в очите. — Можеш ли да ми кажеш, какво ще видим щом излезем извън тези стени? Знаеш, че никога не съм бил там.

— Демони — отвърна, свивайки устни Рен. — Мъгла, огън, пепел и застинала лава, докато стигнем до стръмните скали, после мочурище и джунгла и след това има най-вече гъста мъгла. Гавилан, ти не трябваше да се съгласяваш да идваш.

— А ти трябваше ли? — попита с усмивка той. Не, Рен, искам да умра, но да знам какво става, а не да се чудя зад защитата на магията на Лодена. Питам се дали изобщо тя ще се задействува. Всъщност никой не знае, дори и кралицата. Може би тя ще я призове и нищо няма да се случи.

— Ти все пак не вярваш това да стане, нали?

— Не. Магията винаги се подчинява на Еленро. Е, почти винаги. — Той отпусна уморено ръце.