Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми за магията, Гавилан помоли импулсивно тя. Каква е тази работа с магията, която не действува? Защо никой не иска да говори по този въпрос?
Гавилан пъхна ръце в джобовете на дрехата си, сякаш да се свие навътре в себе си.
— Знаеш ли, Рен, какво ще стане с елфите, ако леля Ел призове магията на Лодена? — попита той. — Никой от тях не е бил роден, когато Арборлон е бил пренесен тук от Западната земя. Никой от тях не е виждал Четирите земи. Само малцина си спомнят какво е било, когато Мороуиндъл е бил чист и свободен от демоните. Градът е всичко, което те познават. Представи си как ще се почувствуват, когато бъдат взети от острова и върнати на Западната земя. Това ще ги ужаси.
— Може би няма — осмели се да възрази тя; Гавилан изглежда не я чу.
— Ние ще загубим всичко, което знаем, когато това се случи — продължи той. — Магията ние подкрепяла през целия ни живот. Прави всичко за нас. Прочиства въздуха, дава ни подслон, запазва нивите ни плодородни, храни горските растения и животни и ни осигурява водата. Всичко. Какво ще стане, ако тези неща бъдат загубени?
Тогава Рен разбра истината. Той бе ужасно уплашен. Нямаше никаква представа за живота отвъд Преградата, за един свят без-демони, където природата осигурява всичко, за което елфите сега разчитат на магията.
— Гавилан, всичко ще бъде наред — каза спокойно тя. — Всичко, на каквото се радваш сега, някога е било и там. Магията само осигурява това, което ще го има отново там, ако бъде възстановено равновесието в природата. Еленро е права. Елфите няма да оцелеят, ако останат на Мороуиндъл. Рано или късно Преградата ще загуби силата си. А може би Четирите земи също не могат да оцелеят без елфите. Може би съдбата на Расите е свързана по някакъв начин, точно както предполага Еленро. Може би Аланон е видял това, щом ме изпраща да ви намеря.
Очите на Гавилан следяха нейните. Страхът бе изчезнал, но погледът му беше напрегнат и неспокоен.
— Разбирам магията, Рен — каза той. — Леля Ел мисли, че тя е твърде опасна, твърде непредсказуема. Но аз я разбирам и ми се струва, че ще мога да намеря някакъв начин да я управлявам.
— Кажи ми защо тя се страхува от нея — настоя Рен. — Кое е това, което я кара да мисли, че е опасна?
Гавилан се поколеба и за момент изглеждаше, че е готви да отговори. Но после поклати глава.
— Не, Рен — каза той. — Не мога да ти кажа. Заклел съм се, че няма да го сторя. Ти си един елф, но, По-добре ще е ако никога не го разбереш, повярвай ми. Магията не е това, което изглежда. Тя е твърде…
Той вдигна ръце, сякаш да прогони този въпрос, обезсърчен и нетърпелив. После неговото настроение рязко се смени и той изведнъж стана весел.
— Питай ме нещо друго и аз ще ти отговоря. Питай ме каквото искаш. Рен скръсти гневно ръце на гърдите си.
— Не искам да те питам нищо друго — каза тя. — Искам да зная това.
Тъмните му очи играеха. Гавилан се забавляваше. Той пристъпи до нея така близо, че те почти се докосваха.
— Ти си дете на Алейн, Рен. Ще ти кажа, щом твърдо си решила да го разбереш. — Тогава говори.
— Няма да се откажеш от намерението си, така ли?
— Гавилан.
— Толкова си завладяна в търсенето на отговора, че дори не виждаш какво има право пред лицето ти.
Тя се колебаеше, смущаваше.
— Погледни ме — каза той.
Те се гледаха втренчено без да говорят, очи в очи, премервайки се с погледи по начин, който превъзхождаше думите. Рен можеше да Почувствува топлината на неговия дъх и да види надигането и спадането на гърдите му.
— Кажи ми — повтори упорито тя.
Рен почувствува ръцете му да я хващат за рамената. Докосването им беше леко, но властно. После лицето му се наведе към нейното и той я целуна.
Не прошепна той, усмихна й се бързо и неуверено, след което изчезна в нощта.
ГЛАВА XIII
До пладне на следващия ден всеки в Арборлон знаеше за решението на Еленро Елеседил да призове силата на Лодена и да върне елфите и техния роден град на Западната земя. Кралицата беше изпратила вест призори, по избрани вестоносци, до всяко кътче на нейното обсадено кралство, Барсимон Оридио до офицерите и войниците на армията. Трис до Елфовите ловци на Личната охрана, Итън Шарт до останалите от Висшия съвет и оттам до чиновниците, които работеха в административните бюра на правителството и Гавилан до пазарния район, за да събере заедно лидери те в бизнеса и земеделските общини. По това време Рен вече се бе събудила, облякла, закусила и излязла в града, където не се говореше за нищо друго.
Тя намери реакцията на елфите за забележителна. Нямаше никаква паника, никакво чувство на отчаяние и никакви заплахи или обвинения срещу кралицата за взетото от нея решение. Имаше несигурност, разбира се, и в голяма степен съмнение. Никой от елфите не е бил роден, когато Арборлон е бил пренесен тук от Западната земя и докато всички не чуха разказа за преселването на Мороуиндъл, малцина обръщаха голямо внимание на идеята за ново преселение. Дори при положение, че градът е обграден от демони и че животът рязко се бе променил от времето на бащата на Еленро. Загрижеността за бъдещето не включваше възможност за използуване на магията на Лодена. Ето защо хората говореха за напускане като че ли идеята беше изцяло нова, неотдавна зародила се перспектива. В по-голямата част от разговорите, които Рен дочуваше, се предполагаше, че щом Еленро Елеседил смята така — то това е най-доброто решение. Израз на доверие на елфите към тяхната кралица беше фактът, че така леко приемаха нейното смело предложение.