Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
В отсрещната скала имаше пропаст, изпълнена с лед, която напомняше ледник. Въпреки че земята беше в сняг, слънцето греете силно. Под влияние на топлината му крайната част на ледника неочаквано се откъсна и падна в тихата вода на залива. Раздаде се шум като от удар от гръм и водата силно се развълнува. Образуваха се широки кръгове, които постепенно се отдалечаваха и изчезваха към брега. Китът веднага потъна. Но вместо да се гмурне перпендикулярно, както правят обикновено китовете, той потъна на една страна, без да вдига опашката си над водната повърхност. По това разбрахме, че водата в малкия залив не е достатъчно дълбока, за да може китът да се гмурне в нея.
Въпреки големия си интерес Рансъм не забравяше своя дълг към „Летящият облак“ и неговите стопани. Щом китът се скри, ние бързо се върнахме в нашия бивак, като слязохме много по-енергично, отколкото се бяхме изкачили.
— В лодката! — извика той на останалите моряци още отдалече. — По-бързо! Събирайте багажа и не оставяйте нищо след себе си.
Тъй като нямахме много багаж, след миг всички бяхме в лодката по местата си с веслата в ръце. След десет минути вече бяхме при входа на залива, където забелязахме кита. Макар че взехме мерки, за да избегнем всякакъв шум, не го намерихме там. Той вече се беше скрил. Напразно цял час наблюдавахме залива и морето, ала не забелязахме нито един водоскок или поне малко вълнение. Леденият блок се отдалечаваше от скалата бавно, едва видимо; водата в залива отново стана спокойна, както беше преди. Но къде се скри китът?
Това бе наистина необяснимо за повечето от нас, особено за младежите, ала не и за нашия кормчия, стар морски вълк, и за Рансъм, отличен китоловец, макар и млад.
Когато любопитството ни стигна своя връх, кормчията каза:
— Китът е отишъл на дъното и там ще си остане. И — добави той с огорчение — дори не се знае докога ще остане там, ако действително е кръглоглав. Уверени ли сте, че е кръглоглав?
Младият офицер беше крайно недоволен от този въпрос, подлагащ на съмнение неговите професионални знания.
— Уверен ли съм, че ме наричат Рансъм? — рязко отвърна той. — Разбира се, че беше кръглоглав кит.
— Моля да ме извините — произнесе кормчията, схващайки грешката си. — Не знаех, че сте видели животното отблизо. Но щом като е кръглоглав кит, не може да се определи колко ще остане във водата. Тези животни стоят на дъното като морски раци.
— Тръгвай! — извика Рансъм, чиято досада не беше преминала въпреки обширното обяснение на кормчията. — Безполезно е да си губим времето тук. Да видим какво става с другите лодки и да се върнем на кораба.
Отплавахме в открито море и скоро се намерихме с колегите си. Кофън, като най-старши между нас, даде сигнал да го следваме.
Рансъм все още бе ядосан от нашия неуспех — нали той най-много настояваше за тази нещастна експедиция. Може би донякъде намираше утешение в мисълта, че другите две лодки също не бяха сполучили. Дори ние все пак бяхме срещнали истински кит, а те бяха видели „финбек“, разбира се, без да го удостоят с внимание.
Лицето на Лидж Кофън беше мрачно и замислено. Забелязахме това веднага, щом се срещнахме с останалите две лодки. Не беше в природата му да страда или да скърби в случаи на несполука. Каква бе причината за неговата мрачност?
Много скоро научихме. Небето се покри с облаци; вятърът се засили и задуха от брега, а в спокойното досега море се появиха малки вълни.
Ясно виждахме „Летящият облак“ в открито море, но бяхме отделени от него следен пояс, широк около три километра. Ако вятърът се превърнеше в ураган или само още малко се засилеше, за нас ставаше трудно, дори опасно да преминем през проходите от лед.
За да завърша картината, трябва да прибавя, че беше вече доста късно; слънцето беше слязло ниско, а имаше и още нещо, дето особено влошаваше нашето положение — над ледовете се издигаше мъгла. В началото тя не беше много гъста, но някои признаци показваха, че ще се сгъсти.
Когато вече и трите лодки плаваха заедно, Кофън произнесе с тържествен и зловещ глас:
— Ето и мъглата, която не ни предвещава нищо добро. Все още виждаме „Летящият облак“, ала ако мъглата започне да се сгъстява от тази страна, повече не ще го видим.
След като проследи внимателно посоката на вятъра, той се обърна към нас и каза с не толкова зловещ глас:
— Ако искаме да нощуваме тази вечер на борда на „Летящият облак“, ще трябва да побързаме. Налегнете веслата и напред!
Останалите лодки също изпълниха заповедта и ние се насочихме към ледовете. Ала лодката на старшия офицер се движете по-бързо от другите. Тя вече преминаваше през леденото поле, докато останалите още не бяха го доближили.