Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
И наистина в морето цареше такава дълбока тишина, че по повърхността едва можеха да се забележат съвсем леки вълни.
— Отлично, мистър Рансъм — весело каза капитанът. — Напред! Ако предполагате, че ще срещнете там кит, търсете го. Защо да не си опитате щастието?
Три лодки бяха спуснати в морето под командата на трима офицери. Капитанът остана сам на борда.
Започнахме да гребем към брега. Лесно се промъкнахме между ледовете, ала достатъчно беше да подухне по-силен вятър, за да стане трудно, дори опасно, преминаването ни. Когато ледовете се доближаваха много близо до нас, достатъчен беше един удар с греблата, за да ги отблъснем. Освен това сред ледените маси имаше проходи. Озовали се най-после в свободни води, лодките се разпръснаха в различни посоки, за да търсят китове. Достатъчно бе само да се мерне кит, за да го забележим. Морето беше гладко и спокойно като езеро. Дори чайката, докоснала се до повърхността му, веднага се забелязваше. Чайки видяхме много, ала нито един водоскок на кит. До обед гребахме край брега, без да забележим нищо.
— Може да се каже, че тук няма китове — обезсърчен каза Рансъм. — Да слезем на брега да обядваме.
След като внимателно привързахме нашата лодка, се запътихме да търсим сухо място, защото по-голямата част от брега беше влажна и блатиста. След като намерихме подходящо кътче, започнахме да се храним. Менюто ни се състоеше от морски галети и солено месо.
Намирахме се в подножието на могила. Когато свършихме скромния обяд, Рансъм пожела да се изкачи на върха на хълма и ме взе със себе си. Искаше му се да погледнем отвисоко дали Някъде не се забелязват китове. Макар склонът на хълма да бе полегат, изкачването беше трудно. Повърхността му беше хлъзгава, влажна, покрита със сух мъх и купчинки пръст, разхвърляли тук-там като островчета. Между тях имаше черни поляни, където не се решавахме да вървим. Скачахме от купчинка на купчинка, като гледахме да не се задържаме върху тях по-дълго, тъй като не ни вдъхваха доверие — пускаха вода при най-слабия натиск. Тук-там имаше бели петна от топящия се сняг, които придаваха на гледката студен и тъжен изглед. Дори през най-хубавото време на годината тази земя не радва погледа е пищна и весела гледка.
Глава седма
Скачайки от купчинка на купчинка, Рансъм ме доведе до върха на хълма. Казвам, че ме доведе, защото наистина вървях по неговите стъпки, тъй като видях, че има особен талант да избира най-големите купчинки. Когато стигнахме горе, той изведнъж спря и ми направи знак да не мърдам от мястото си.
— Тихо! — шепнешком произнесе. — Приближете се към мен и наблюдавайте. Това заслужава да се види.
Послушах го и тихо пристъпих към него. Това, което бяхме помислили за връх на хълма, се оказа хребет на скала, издигаща се високо над морето. Срещу нашата скала имаше още една. Двете бяха отделени посредством къс пролив, съединяващ морето с малкия залив, заобиколен от скали. Ала не това ми показваше Рансъм.
Малкият залив бе зает от голям кръглоглав кит, който от пръв поглед би ни осигурил до осемдесет тона мас. Разположил се беше така, че гърбът му стърчеше над водата при самото устие на канала, сякаш му беше заповядано да пази изхода на залива.
Тъй като водата беше съвсем спокойна и толкова прозрачна, щото можеха да се различат камъните и раковините по дъното, то и целият кит се виждаше ясно като в аквариум.
Този мъжки кит беше някъде около стогодишен, ако можехме да съдим за това от белите петна около отвора, през който дишаше. От мястото си виждахме как неговите дихателни органи ту се затваряха, ту се отваряха; това нещо китоловците наричаха „намигване“.
Намигването е любопитно зрелище, което рядко може да се наблюдава.
— Никога не съм виждал подобно нещо — проговори Рансъм, докато наблюдавахме „намигващия“ кит. — Никога не съм виждал толкова отблизо жив кит, макар от ранни години да съм китоловец. Погледнете как се е изтяга този стар самец! Има по-щастлив вид от крал!
Той наистина изглеждаше по-щастлив от крал. Не мога да изразя онова странно впечатление, дето ми направи чудовището, което можех да разглеждам сега като обикновена пъстърва или червена риба, поставена в съд с вода. От време на време въздишаше с бавни и дълбоки въздишки, изпускайки въздуха през дихателните си органи. Понякога като в игра удряше по водата със своята голяма опашка, а водата шумеше и се пенеше като след параход.
Дълго наблюдавахме движенията му. Като истински китоловци не можехме да се наситим на това зрелище. Спокойствието на стария кит бе рязко нарушено, ала не от нас, а от много необикновено и любопитно произшествие.